2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1035
София, 09.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и трети септември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3427/2014г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. С. А. срещу решение № 251от 17.01.2014 по гр.дело № 762/2013г. на Варненски апелативен съд ,потвърдил решение №571от 17.06.2013г , с което касаторът и ответник по иск на основание чл. 74 ЗЗД вр чл. 155 ЗЗД е осъден да заплати на Н. Б. Б. сума в размер на 82 000 лева сбор от общо погасен дълг на настоящия жалбоподател към кредитора С. АД .
В изложение е посочено основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , по формулирания въпрос допустима ли е суброгация на трето лице в правата на кредитора срещу длъжника , когато кредиторът неоснователно е изпълнил срещу третото лице . Основанието е обосновано с твърдение ,че по този въпрос липсва съдебна практика.
Отговор е постъпил от ищеца по делото Н. Б. Б. който изтъква ,е разпоредбата на чл. 151 ЗЗД е ясна относно правото на суброгация Съдът не е приемал , не е имал и основания да приеме ,че банката е насочила изпълнение срещу заложения като обезпечение негов финансов актив без основание , при учреден от последния залог .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По изтъкнатото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, на първо място не е формулиран правен въпрос , решаващо произнесен от съда при тълкуване и прилагане на конкретна норма на материалното право.Самият въпрос няма отношение към съдържанието на никоя правна норма , нито е привързан към конкретно и решаващо преценени обстоятелства по делото. Защитата на касатора не дава нито правна ,нито фактическа обосновка на съображението си , че след като по силата на договор за залог на финансов актив, по който ищецът е обезпечил вземане на банката срещу ответника като длъжник по банков кредит и при неотменимо свое съгласие е учредил правото на заложния кредитор да се удовлетвори по реда на чл. 311 ТЗ от собствените му , блокирани парични средства при „каквото и да е неизпълнение”, оспорваното от длъжника основание за банката да прибегне до обезпечението в своя полза – при просрочени задължения, ,съответно при настъпил падеж на просрочено задължение по кредита съгласно анекс с длъжника , представлява правен въпрос от значение за изхода на делото , от значение за встъпване в правата на удовлетворения кредитор , или за предпоставките на чл. 151 ЗЗД .Въззивният съд е отговорил на доводите на ответника , преформулирани във въпрос по настоящето изложение : определил е същите като несъстоятелни, доколкото действително липсва правна формула за тях. Като въпрос , същите доводи не са подкрепени и с обосновка по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна . В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе указано и разяснено основанието по този текст – разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика , за разкриване на точния смисъл на норма или осъвременяване на тълкуване и приносен характер за правото, когато законите са непълни , неясни , или противоречиви .
Ответникът по жалбата е поискал разноски , но няма данни за тях , нито списък .Поради това разноски не се присъждат .
Предвид гореизложеното ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 251от 17.01.2014 по гр.дело № 762/2013г. на Варненски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .