О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1036
София, 11. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадасети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 311/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. М., Д. В. Н. , Й. А. С. , Ж. К. С. и З. Й. К. чрез адв. З срещу решение от 17.07.2008 г. по гр.д. № 260/08 г. по описа на К. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 30/08.01.08 г. по гр.д. № 781/2007 г. на Районен съд –Дупница, с което е уважен иск с правно основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР.
Жалбоподателите поддържат,че решението е неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост и молят да бъде отменено и да бъде върнато за ново разглеждане.
На касаторите на два пъти е давано указание да изложат материалноправният или процесуалноправният въпрос, който е разгледан от съда и е решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за развитието на правото. В приложеното към жалбата изложение относно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, касаторите само са посочили, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, без изрично да формулират разгледания от съда въпрос. В жалбата са изложени оплаквания за процесуални нарушения, които са основание за касационно обжалване, но не и за допустимост на касационното обжалване. Въпреки изложените твърдения, жалбоподателите не са посочили кой е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разглеждане от касационната инстанция би попаднало в хипотезата на т. 1 и 3 на ал. 1 от чл. 280 ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, в частта, в която е уважен иск с правно основание 53 ал. 2 от ЗКИР. Основанията, на които се позовават касаторите единствено възпроизвеждат законовия текст, без да са посочили изрично кой е процесуалният или материалният въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и за който практиката на съдилищата следва да бъде променена с оглед развитието на правото. Съдът не може да извлече служебно въпроса, като изходи от изложението на страните. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало, което е недопустимо. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично, за да е налице една от хипотезата по точки 1 или 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 17.07.2008 г. по гр.д. № 260/08 г. по описа на К. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: