О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1037
София 22.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 734 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „К.-С”АД гр.София,представлявано от изпълнителния директор С., чрез процесуалния представител адвокат Л. против въззивно решение от 7.01.2010г. по в.гр.д.№ 4961 по описа за 2009г. на Софийски градски съд,с което е обезсилено решение от 17.07.2008г. по гр.д. № 45432/2007г.на Софийски районен съд,55 състав,в частта,в която е уважен иска на И. Ц. В. срещу „К.-С”АД по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 96.10лв.з-лихва за забава върху неизплатени командировъчни пари, дължими от датата на падежа на съответната сума до 5.03.2007г.,както и в частта,в която същият иск е отхвърлен за разликата до 628.66лв,като е прекратил производството в тази част,а в останалата част е оставил в сила решението на СРС по гр.д. № 45432/2007г.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба срещу горепосоченото решение -се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени общо три въпроса.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
На първият и на вторият от поставените от касатора въпроси –за приложимия нормативен акт при определяне на размера на командировъчните пари на шофьорите при извършване на международни автомобилни превози и за това-дали на шофьорите,извършващи международни автомобилни превози им се дължат командировъчни пари,с оглед нормата на чл.66 ал.3 изр.2 от КТ и пред вид факта,че пътуването с превозно средство е място на работа за шофьорите- отговор вече е даден в постановени по реда на чл.290 от ГПК актове /решение № 350 от 13.07.2010г.по гр.д.№ 130/09г.на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 32 от 5.03.2010г.по гр.д.№ 3592/08г.на ІV г.о. на ВКС/.Следователно-относно така поставените въпроси не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като те са изяснени и по отношение на тях- не може да се счете,че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приетото от въззивния съд –във връзка с тях е в съответствие с даденото от ВКС разрешение в цитираните решение,а именно- че приложимият нормативен акт при определяне на размера на командировъчните пари на шофьорите при извършване на международни автомобилни превози е Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници -НСКШСЧМАПТП/а не както се твърди в подадената касационна жалба -Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина- НСКСЧ/ и че шофьорите,извършващи международни автомобилни превози попадат сред кръга лица,посочени в чл.215 от КТ,които подлежат на командироване.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия поставен от касатора въпрос,свързан с това – дали се дължат три отделни суми-за дневни,за пътни и за квартирни,или се касае за общо определена сума,тъй като на този въпрос е даден изричен отговор в горецитираната НСКШСЧМАПТП. Съгласно същата въпросът за размера на командировъчните пари е разрешен по следния начин: ”на шофьорите и стюардесите,извършващи международни превози на товари и пътници се изплаща единна ставка в размер на 35 щатски долара на ден-за единична езда и 27.50 щатски долара на ден-за двойна езда,или тяхната равностойност в друга конвертируема валута”.Следователно –не се дължат три отделни суми,а една,която е общо определена по размер.По този начин-в случая е бил определен дължимия размер от въззивният съд, съобразно заключението на приетата по делото експертиза.
Мотивиран от гореизложеното и тъй като за поставените от касатора три въпроса не е налице посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 7.01.2010г. по в.гр.д.№ 4961 по описа за 2009г. на Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.