1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1037
Гр. С., 23.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.10.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3729/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №128/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от А. К. срещу касатора иск по чл.357 от КТ, като е отменено наложеното на ищеца на 5.04.12 г. със заповед на изп. директор на ответника дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
К. се позовава на вероятна недопустимост на въззивното решение като общо основание за допускане на обжалването /ТР №1/19.02.10 г./. Оспорва извода на въззивния съд, че ищецът има правен интерес от оспорване и отмяна на дисциплинарното наказание след прекратяването на тр. правоотношение между страните, настъпило при висящност на делото пред първата инстанция.
В. съд е отхвърлил възражението на касатора за недопустимост на иска, като е приел, че правният интерес на работника да се защити срещу незаконното дисциплинарно наказание е презумиран от закона и предявяването на иска е ограничено само от срока по чл.358, ал.1 КТ.
ВКС намира, че соченото основание за допускане на обжалването не е налице: Разбирането на въззивния съд е изразено и в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – р. по гр.д. №1526/09 г. на четвърто г.о., в което е посочено, че наличието на изричната законова разпоредба на чл.357 от КТ легитимира интереса на ищците от търсената защита. В други решения е прието, че работникът няма интерес да търси съдебно отмяна на уволнението, ако преди завеждане на иска работодателят сам вече го е отменил –р. по гр.д. №33/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. От логиката на приетото в посочените решения следва, че прекратяването на тр. правоотношение не лишава работника от правен интерес да оспори пред съд наложеното му преди това дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Това наказание се характеризира най-вече като „морално”, но с по-висока степен на укоримост от забележката. То създава за работника състояние на наказаност и е част от дисциплинарното му минало, което е от значение както при постъпването му на работа при друг работодател, така и ако започне отново работа при същия работодател. Отмяната на дисциплинарното наказание има обратно действие – премахват се последиците на наказанието и се възстановява положението отпреди налагането му / за разлика от заличаването на наказанието по силата на закона с изтичане на срока по чл.197 от КТ, което действа занапред/. Заради обратното действие на отмяната, работникът има интерес да води иска по чл.357 КТ и след прекратяване на тр. правоотношение с наложилия наказанието работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и укора на т.нар. „морално наказание” и за да се разреши повдигнатия спор за законността на налагането му – р. по гр.д. №914/11 г. на четвърто г.о. на ВКС.
С. от касатора общо основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. № 128/13 г. от 19.03.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: