1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1038
ГР. С., 23.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.10.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4181/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр.д. №155/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 180 лв. / при претендирани 500 лв./ искът на Х. М. по чл.150 от СК – за увеличаване на месечната издръжка на малолетното дете на страните Е. К. / род. през 2001 г./, присъдена първоначално в размер на 70 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като намира, че ОС се е произнесъл по материалнаправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. На първо място сочи, че обжалваното решение противоречи на материалния закон. В. съд не се е съобразил с чл.142, ал.1 СК, съгл. който размерът на издръжката се определя с оглед нуждите на детето и възможностите на родителя. Детето е на 11 години и определената издръжка е прекомерно завишена – касаторът е с ниски доходи и плащането й би го затруднило значително. На второ място намира, че обжалваното решение е постановено при непълни доказателства за доходите на касатора, поради което изводът на ОС за размера на издръжката е необоснован.
От горното е видно, че касаторът не е формулирал ясно и точно материалноправен и / или процесуален въпрос от предмета на спора като общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Не твърди и не обосновава и специфичното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, на което се позовава само формално. Според цитираното ТР предпоставките на това основание са налице при неясен, непълен или противоречив закон, чието тълкуване се налага за еднакво прилагане по въпроса, както и при липсваща или остаряла съдебна практика, която се нуждае от осъвременяване при променени обществени условия и законодателство. Сочените в изложението доводи за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение по см. на чл.281,т.3 ГПК, ВКС не разглежда в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК, както е разяснено в ТР №1/19.02.10 г. В производството по чл.288 от ГПК касаторът следва да твърди и да обоснове първите, за да се допусне обжалването и жалбата му да се разгледа по същество. В случая не е сторил това и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №155/13 г. от 8.03.13 г.
ОСЪЖДА С. А. К. да заплати на Х. М. М. деловодни разноски за това производство в размер на 100 /сто/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: