О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
София,25.07. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1793 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 288 ГПК.
[фирма] обжалва въззивно решение № 404/10.05.2010 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 26/2010 г.
Подадени са две касационни жалби от страната – вх. № 6061/25.06.2010 г. чрез адв. Л. Н. и вх. № 6063/25.06.2010 г. чрез юрисконсулт Ю. М..
Насрещните страни М. на п. на Р. Б. и Централен регистър на особените залози към министерството на правосъдието не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третите лица-помагачи на М. на п. – К. С. А., В. И. З. и Е. И. К. не са изразили становище по касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
След оставяне на производството по двете жалби без движение за прилагане на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, такова е представено в срок от юрисконсулт М. към жалбата, изготвена от нея.
Адв. Л. Н. е заявил писмено, че се присъединява към представеното изложение от юрисконсулт М..
Съдът намира, че са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като преценката по чл. 288 ГПК и по двете касационни жалби следва да се извърши по основанията, изложение в „уточнение” от 19.07.2010 г.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 49 ЗЗД от [фирма] против М. на п. и Централен регистър на особените залози за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за причинени имуществени вреди поради вписване на договор за залог в нарушение на Закона за особените залози /без наличие на съгласие от залогодателя/, както и против М. на правосъдието за причинени имуществени вреди от съдии изпълнители при СР Х., РС Кърджали и РС Първомай, които чрез незаконни действия по образуваните изпълнителни дела са иззели имущество, което не е предмет на договора за особен залог. Претендирани са още лихви за забава и разноски.
Апелативният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд е отхвърлил всички претенции.
Прието е, че [фирма] [населено място] на 17.04.1998 г. е сключил договори за особен залог с [фирма] и с [фирма].
Преди това, на 18.03.1998 г. едноличният търговец продал движимите вещи, предмет на особения залог на трето лице [фирма]. Съдът приел, че от принудителни действия, извършени върху имущество на третото лица, не могат да са причинени вреди на залогодателя с намаляване на неговия патриомониум в размер на тяхната стойност.
Посочено е също така, че служителите на ЦРОЗ не са длъжни, нито могат да установят недействителност на договора за залог поради пороци на волята. Освен това, сделката е свързана с обикновената търговска дейност на търговеца и търговският пълномощник има право да я свързва от името на търговеца – в случая вписването на договорите за особен залог са заявени от търговски пълномощник по чл. 26 ТЗ, който има право да учредява залог върху произведена стока.
Прието е също така, че незаконните действия на съдия изпълнител по изпълнително дело, се атакуват по предвидения за това процесуален ред, а не направо от гражданския съд по иск за обезщетение на вреди от същите действия. Съдът е установил, че няма жалби или възражения в изпълнителния процес срещу действията, за които се твърди, че са причинили увреждането на ищеца.
Накрая, съдът е направил и общия за всички искове извод, че липсват каквито и да са доказателства, установяващи право на [фирма] да търси обезщетение за вреди, настъпили евентуално в патримониума на Я. К. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование [фирма] и седалище [населено място].
Повдигнатите в изложението правни въпроси не обуславят наличие на законовите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът следва ли страна по делото да удостоверява обстоятелства относно надлежна материална легитимация, вписани в Търговския регистър при действието на правната норма на чл. 23, ал. 4 ЗТР, е без значение за постановеното решение. Надлежна страна е тази, която е страна по спорното правоотношение – случая деликта. В търговския регистър подлежат на вписване обстоятелства, а в случая липсват каквито и да са фактически твърдения /включително и в касационната жалба/, които да сочат на обстоятелство, подлежащо на вписване и имащо отношение към материалните права на касатора, в чиято защита са предявени исковете. Правоприемството /доколкото се твърди такова/ е правно заключение; то може да е универсално или частно и да се дължи на различни обстоятелства, както и да е само правно твърдение на страната въз основа на факти и обстоятелства, на които законът не придава подобна правна последица.
Следователно, след като няма въведени твърдения за фактически обстоятелства, не може да се направи извод, че те подлежат на вписване в търговския регистър, поради което е и без значение за тях дали съдът е трябвало да извърши и служебно справка.
Отговорите на другите въпроси, поставени от касатора не могат да променят крайния резултат, доколкото е установено, че ищецът акционерно дружество не е материалноправно легитимиран по исковете.
Независимо от това, следва да се посочи, че те също не могат да обусловят допускане на касационното обжалване.
Въпросът дали третото лице – приобретател на права, попада в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗОЗ, е без значение. Само имуществото на собственика на вещите – в случая [фирма] е намалено от продажбата на заложените вещи и дали той може да оспори вземането или заложното право по реда на чл. 439 ГПК няма отношение към основанието на залогодателя или друг правен субект да търси обезщетение за вреда, която не е настъпила в неговия патримониум.
Въпросът какво следва от нарушенията на процесуалния закон, допуснати от съдия изпълнителя и какъв ред на защита следва да проведе ищеца, не създава затруднения нито в теорията, нито практиката; законодателната уредба е ясна, като се прилага трайно и последователно от съдилищата. Възприетото от въззивния съд в атакуваното решение не й противоречи. Няма промяна в обществените отношения, които да налагат промяна в тълкуването на закона. Страните по изпълнението, засегнати от неправилните действия на съдия изпълнителя или от отказа му да извърши искано изпълнително действие, разполагат със защита чрез атакуването му пред съд чрез жалба в предвидените за това процесуални срокове и ред. Вреди, ако такива са настъпили и не са удовлетворени със средствата на изпълнителния процес. могат да се търсят при надлежно установени незаконосъобразни действия на съдия изпълнителя,
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 404/10.05.2010 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 26/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: