О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
София, 03.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 223 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. И. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. И., против въззивното решение № 226 от 3 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 338 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2011 г., с което е потвърдено решение № 33 от 19 април 2011 г., постановено по гр.д. № 5 по описа на районния съд в гр. Гълъбово за 2011 г. за отхвърляне на иска на К. против К. С. К. от [населено място] за даване разрешение на детето И. Г. И. да бъде издаден международен паспорт без съгласието на майката и за даване разрешение на детето да пътува извън пределите на страната – до Испания и страните-членки на ЕС по време на лятната ваканция на детето заедно с ищеца, без да е необходимо съгласието на майката.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка и събраните по делото доказателства не са обсъдени в съвкупността им – неправилно и в разрез с доказателствата по делото и безспорно установените факти съдът приел заключенията на вещото лице, без да съобрази влошеното отношение между родителите на детето, което се пренася и върху него и негативното отношение на майката към бащата; експертизата потвърждава, че майката отказва и цели прекъсване на контакт на детето с баща му; решението не би следвало да се основава само на експертното заключение, тъй като то е субективно и подкрепящо позицията на негативизъм към бащата; макар съдът сам да може да събира доказателства, това не е сторено; негативното отношение към бащата е обективирано и в кореспонденцията между бащата и Държавната агенция за закрила на детето. В касационната жалба като изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Представят се шест съдебни решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, без отразяване за влизането им в сила.
Ответницата К. С. К. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че са налице влошени отношения между страните, които се отразяват и на детето им; независимо от представените писмени доказателства за трудовата заетост на ищеца и за жилището, обитавано от него и съжителстващата с него жена, съдът следва да се води изключително и само от интересите на детето, което е само на осем години и е с неизградена психика; според съдебно-психологичната експертиза съществува сериозен риск от развиване на криза с емоционален и поведенчески срив при евентуално пребиваване на детето в чужбина само с бащата.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният правен проблем касае цененето на доказателства, представени по спора. Твърди се от страна на касатора, че съвкупността от доказателствата показва целенасочено въздействие от страна на майката върху детето с оглед отдалечаването му от бащата. На първо място, решаващият краен извод на съда е обоснован с друго обстоятелство – съдът е приел, че предвид най-важния фактор по спора, а именно интересът на детето, следва да се кредитират изводите на допуснатата в първата инстанция психологична експертиза. Правен въпрос за това може ли изводите на съда да се основават само на съдебна експертиза, без да се подлагат на преценка и другите събрани доказателства по делото, не е поставен, а без подобен правен въпрос произнасянето на касационния съд в същинското касационно производство е невъзможно. На второ място, дори и да се приеме, че проблемът за цененето на изводите от експертизата като единствено меродавни и пренебрегването на останалите доказателства е коректно поставен, то, извън влошените отношения между страните, не са събрани каквито и да е доказателства, подкрепящи тезата на касатора, че негативното отношение на майката към бащата е причина за нежеланието на детето да споделя за времето, прекарано с баща си и за това какви са отношенията баща-дете наистина. Неизпълнението на собствените си доказателствени задачи в процеса касаторът не може да преодолее чрез необосновани твърдения в свой интерес. Всички останали позовавания на касатора в касационната жалба са такива за допуснати процесуални нарушения и не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като подлежат на преценка едва при касационното разглеждане на делото в производството по чл. 290 и сл. ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 226 от 3 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 338 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: