1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
ГР. С., 24.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.10.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3978/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд Б. /АС/ по гр.д. №9/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение по иск на касатора е поставена под ограничено запрещение Д. П.. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. С нея се оспорва поставянето на ответницата под ограничено запрещение и се иска поставянето й под пълно запрещение.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намира, че АС се е произнесъл по значимия за спора материалноправен въпрос за вида на запрещението, под което следва да бъде поставена ответницата в противоречие с ППВС №5/80 г. АС не е възприел мнението на вещото лице за поставяне на ответницата под пълно запрещение, което според цитираното ППВС е допустимо, но като посочи недостатъците на заключението, неточните или ненаучни позиции в него и като прецени всестранно и другите доказателства по делото, което въззивният съд не е направил. В. решение е постановено в противоречие и с р. по гр.д. №991/05 г. на второ г.о. на ВКС, в което е посочено, че ориентираността на лицето за време и по място не е достатъчна, за да обоснове поставянето му под ограничено запрещение.
В. съд е възприел изводите на вещото лице – СМЕ за слабоумието на ответницата – „умерена олигофрения -тежък дебил”, която се характеризира с изначална умствена изостаналост и за необратимото й болестно състояние, в което ответницата не може сама да се грижи за собствените си работи. Основал е обаче изводите си за вида на запрещението с личните си впечатления и с гласните доказателства за ориентирано и адекватно в обстановката поведение на ответницата, която разбира въпросите и е в състояние да взема с чужда помощ и съдействие правилни решения. Ответницата е създала семейство, родила е дете, за което е полагала грижи в общ битов план, разбира за какво се води делото и желае да бъде настанена в социална институция, която да я подпомага. При тези данни, според АС тя не е напълно изолирана от действителността и състоянието й не е така тежко, че да бъде поставена под пълно запрещение. Изводите на въззивния съд не са в противоречие, а напротив – съответстват на указаното в ППВС №5/80 г.. Там е прието, че само съдът е компетентен да реши с оглед медицинските и други данни дали лицето следва да бъде поставено под запрещение и какво да бъде то според изискванията на закона. Това става след преценка на медицинската експертиза съвкупно с останалите доказателства по делото и въз основа на личните впечатления на съда от задължителното изслушване на лицето /т.3 и 5 от ППВС №5/80 г./.
В. решение не противоречи и на цитираното от касатора р. на ВКС по гр.д. №991/05 г. При определяне вида на запрещението съдът е отчел съвкупно тежестта на страданието на ответницата, житейския й опит и изявените там, макар и ограничени способности да живее в семейна среда и да полага елементарна грижа за себе си и детето си. Актуалното й състояние, макар и необратимо откъм засягане на интелектуалната сфера, според АС разкрива адекватно на обстановката поведение и способност да търси с чужда помощ решения и предприема действия, за да се справи с конкретната нелека житейска ситуация. Или изводът му за вида на запрещението е формиран съответно и на приетото в това решение – след като АС е преценил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и е изложил личните си впечатления от лицето.
Поради изложеното основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК не са налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр.д. №9/2013 г. от 11.03.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: