О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
София, 06.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2954/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от проф.Б. М. М.,чрез пълномощник адв.В. Р. срещу решение № 2234/ 03.12.2014 г. по гр.д.№ 4784/2013 г. на Апелативен съд-София, ГК, 7 състав.
Ответниците по касационната жалба З. К. Д.,чрез пълномощник адв.В. В. и доц.К. Л. Н., чрез пълномощник адв.К. Н. в писмени отговори я оспорват.Претендират разноски.Ответниците С. К. Р. , М. И. Г. и М. Н. Н. не изразяват становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие , в установения от закона срок и е допустима.
С обжалваното решение въвзивният съд е потвърдил решение № 5375/12.07.2013 г. по гр.д.№355/2007 г. на Софийски Градски съд,І г.о., І-16 състав, с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство, против ответниците иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на сумата 30 000 лв.За да постанови този резултат въззивният съд е намерил,че не са доказани елементите на фактическия състав на деликта, а именно противоправно и виновно поведение на ответниците, вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между тях. Касаторът е твърдял, че през 2001 г. излязъл от печат написан от него учебник „Химия в медицината”, издателство „Медицина и физкултура”, за който ответниците разпространявали,че в по-голямата си част е преписан от техния учебник „Химия за студенти по медицина и стоматология”, второ издание, издателство А., София 1998 г. Предявили срещу него иск за нарушени авторски права по чл. 94 ал.1 т.3 и чл.95 ал.1 ЗАПСП,който бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение. В първоинстанционното производство по това дело била издадена обезпечителна заповед, съдържаща забрана да се разпространява учебника му,която била разпространена и разлепена в Медицинска академия. Ответниците правели изявления на различни събрания и катедрен съвет, които силно го засягали и уронвали достойнството му. Въззивният съд е намерил, че не е установено разлепването на заповедта да е извършено от ответниците. Направил е извод, че изказването на мнения, включително и критични за научен труд, не представлява неправомерно поведение.Приел е, че не са представени доказателства ответниците да са отправили писмо до ректора за спиране разпространението на учебника по административен ред, да са възпрепятствали провеждане на процедура пред ВАК при конкурс за придобиване от касатора на звание професор през 2002 г.,както и в резултат на поведението им да са възникнали негови здравословни проблеми . Напротив, с решение № 9/03.06.2008 г. на ВАК той е придобил научно звание професор по биохимия , а в периода 2001г.-2007г., не е ползвал отпуск по болест.Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, назначена по делото, не може да се направи извод за причинно-следствена връзка между състояние на евентуално психоемоционално напрежение и артериална хипертония.Поради това въззивният съд е счел,че решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска е правилно.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Поставя следния материалноправен въпрос:
-дали ако една гражданскоправна неоснователна претенция бъде съзнателно предявена чрез съда,за да може самото наличие на съдебен спор да бъде изпълзвано в гражданскоправните обществени отношения за други, опозоряващи цели, още преди влизане в сила на съответното отменително съдебно решение, както и без отменителното съдебно решение да е довело до каквито и да са съответни извинения и обезщетения, както е в процесния случай и така непосредствено, окончателно и безвъзвратно бъдат причинени целените от виновните лица неимуществени вреди, това представлява непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД и виновно причинените вреди подлежат на обезщетение.
Изтъква,че ако не бъде санкционирана всяка злоупотреба с право, осъществена с цел да се нанесат вреди другиму , това ще представлява неточно прилагане на закона, а правото ще се развие в неправилна посока.Посочва,че чл.45 ЗЗД изисква всеки да поправи вредите, които виновно е причинил.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд. Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК касационната жалба ще бъде селектирана при обосноваване в нея на общо и допълнително основание.Общо основание е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля.В случая такъв въпрос не е поставен. Във формулираното от касатора питане се съдържат твърдения за обстоятелства, които не са заявени с исковата молба.На базата на тези нови твърдения се оспорва резултата по делото.Въпросът не е обвързан с правните разрешения на въззивния съд, а със становището на касатора за неправилност на атакувания съдебен акт. К. съд не може сам да го формулира, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Поставянето му е задача на касатора и чрез него той обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване.
Когато не е обосноваяно общо основание за допустимост на касационното обжалване, не може да бъде доказана и допълнителната предпоставка, тъй като именно релевантният изведен въпрос от касатора следва да бъде развит в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи,че в случая не е доказано и поддържаното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Касаторът не е изготвил изложението, въвеждайки доводи за наличие на съдебна практика, която според него е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството. Ако се твърди липса на съдебна практика следва да се посочат конкретни разпоредби и да се обоснове тяхната непълнота, неяснота или противоречивост в правната уредба, за да се създаде съдебна практика по приложението й. В този смисъл са разясненията в т. 4 на цитираното ТР.Всичко това не е сторено.
Необосноваването на приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК ще има за резултат недопускане на касационно обжалване .
При този изход на делото биха се дължали направените разноски по делото на ответниците по касационната жалба З. К. Д. и К. Л. Н..Техните искания не могат да бъдат уважени, тъй като в представените договори за правна защита и съдействие сключени с процесуалните им представители не е отразено дали уговореният хонорар е заплатен в брой или по банков път, с приложени документи за направен банков превод.В този смисъл е разрешението в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК-т.1.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2234/ 03.12.2014 г. по гр.д. № 4784/ 2013 г. на Апелативен съд-София, ГК, 7 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: