О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София, 10.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 703 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от И. А. Б. и М. А. Б. – двамата със съдебен адрес в гр. С., чрез адв. К, против определение № 1* от 20 юли 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г., с което е потвърдено определение без номер от 9 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2008 г. за прекратяване на производството по делото.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото съдът не е обвързан с правната квалификация, посочена в исковата молба, а определянето на нормата на приложимия материален закон е преимуществено функция на съда, като посочването на такава от страна на ищеца не обвързва съда, нито може да бъде единствено основание за отхвърляне на иска; съдът би трябвало самостоятелно да се ориентира в множеството законови и подзаконови нормативни актове, защото той би трябвало да знае законите; указанията на СГС за поправка на исковата молба са написани ръкописно и нечетливо, което е нарушаване на принципа на професионална колегиалност. Искането е обосновано с хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 от ГПК, особено що се отнася до задължението към ищците да цитират законови текстове, както и даване от съда на определения в ръкописен и нечетлив вид, който не позволява те да подлежат на нормално прочитане и разбиране. С уточнение на частната жалба, имащо характер на изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК се сочи, че касационното обжалване изцяло попада в хипотезата на чл. 290 ал. 1 т. 3 от ГПК, като е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото делата по ЗОДОВ са последна и единствена възможност на гражданите да се защитят от незаконните действия или бездействия на държавните и административни органи, а и още с исковата молба е ясно посочено, че става въпрос за бездействие от страна на компетентните органи да преустановят действието на незаконна пералня, нарушените закони са ясно посочени и правната обстановка е определено ясно описана в исковата молба; освен това ВКС трябва да постанови ясна и определена практика, с която да не допуска определенията да се пишат на ръка и нечетливо, особено такива, чието неизпълнение би довело до прекратяване на производството.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че исковата молба е нередовна, тъй като в обстоятелствената й част не са изложени никакви правно релевантни обстоятелства за противоправното поведение на всеки един от ответниците, срещу които са насочени исковете за заплащане на обезщетения за имуществени вреди; ищците не са посочили ясно конкретните действия, които съответният орган е трябвало да предприеме в кръга на правомощията си по силата на определен нормативен акт или друго правно предписание; уточнение на обстоятелствата не е сторено и в молба-уточнение; няма задължение за съда да даде на ищците допълнителни указания относно нередовностите на исковата молба ако прецени, че уточненията не са достатъчни.
Ответниците М. на з. , М. на о. с. и водите, Р. инспекция по опазване и контрол на общественото здраве за Софийска област, Р. д. за н. и строителен контрол и О. С., не дават отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателите в жалбата и уточнението към нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
По действащия процесуален ред за гражданското съдопроизводство условие за допускане на съдебния акт до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Общото поставяне на въпроси за изясняване не може да се квалифицира като сезиране на касационния съд с правен въпрос. Вярно е, че в практиката на ВКС се приема, че съдът може да конкретизира поставения въпрос, но такъв преди всичко следва да бъде формулиран от жалбоподателя, защото в противен случай би се нарушило както задължителното за гражданския процес диспозитивно начало, така и балансът на правата на защита на страните.
В частната жалба и уточнението към нея не се поставя конкретен правен въпрос, а частните жалбоподатели се домогват да докажат, че са изпълнили точно указанията на съда, а и тези указания не били нужни, понеже исковата им молба била ясна. Доколкото изобщо може да се съди от жалбата, частните жалбоподатели сочат, че определянето на нормата на приложимия материален закон е приоритет на съда, като той същевременно не е обвързан от посочването на такава от ищцовата страна. Това заключение съответства на практиката на съдилищата, но дори да беше поставен ясно формулиран въпрос в тази насока, той не би дал основание за допускане на определението до касационен контрол, защото в атакуваното определение подобен проблем не е разискван от съда. Въззивният съд обосновано е посочил, че ищците следва да посочат в исковата молба обстоятелствата за противоправното поведение на всеки от ответниците, но не е възложил в тяхна тежест задължението да квалифицират нарушенията на ответниците.
Второто съждение във връзка с начина на оформяне на актовете на съдилищата също не е поставено като въпрос. Дори и да беше поставено обаче, пак не би дало основание за допускането на касационния контрол, защото въззивният съд не се е занимавал с подобен проблем. На последно място, това оплакване при поставен въпрос би било и неоснователно, защото за констатираните от първостепенния СГС нередовности, които са отразени в определение ръкописно, все пак частните жалбоподатели са получили съобщение на надлежна напечатана бланка по образец, в чието съдържание ясно и пълно е възпроизведен текстът на определението на съда.
Ответниците не претендират заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1* от 20 юли 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: