О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 104/18.04.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2650 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 50/ 13.01.2015 г. по гр. д. № 1655/ 2014 г, с което Варненски окръжен съд, като потвърждава решение № 2382/ 07.05.2014 г. по гр. д. № 11281/ 2011 г. на Варненски районен съд, уважава исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС за предаване на реална част от новообразуван поземлен имот.
Решението се обжалва от ответниците В. А. Г. и Г. К. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а предявените искове – отхвърлени (евентуално – условно уважени).
Ответникът по касационната жалба С. Т. М. възразява, че тя има недопустим предмет. Чл. 280, ал. 2 ГПК забранява касационното обжалване на въззивно решение по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. Ответникът по касационната жалба претендира разноски.
Настоящият състав на ВКС намира, че действително въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв., а искът по чл. 108 ЗС е уважен безусловно, въпреки направеното от касаторите възражение за задържане на имота до заплащане на подобрения на стойност 36 324. 08 лв. от ответника по касация. В. съд е приел, че възражението е заявено при условията на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ, квалифицирал го е по чл. 72 ЗС и го е отхвърлил като неоснователно.
С определение № 199/ 15.06.2015 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на тълк. дело № 4/ 2014 г. ОСГК на ВКС, по което е подложена на тълкуване разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция преди ЗИДГПК ДВ бр. 50/ 2015 г.) по въпроса: Подлежи ли на касационно обжалване въззивно решение, постановено по иск за собственост на имот с цена на иска под посочения в чл. 280, ал. 2 ГПК (същата редакция на текста), ако решението обективира произнасяне по възражение на ответника за право на задържане на имота до заплащане на подобрения на стойност над този размер. В т. 1В на ТР № 4/ 14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/ 2014 г. ОСГК на ВКС даде отрицателен отговор на въпроса.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че е отпаднала привременната пречка на чл. 292 ГПК, поради която производството по настоящото дело е спряно. Тълкувателното решение на ВКС поражда задължително за съдилищата действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ); отрицателният отговор на въпроса се инкорпорира в съдържанието на чл. 280, ал. 2 ГПК (приложимата редакция), а касационният състав е длъжен да приеме, че жалбата е с недопустим предмет. Преценката за това се извършва при условията и реда, предхождащи ЗИДГПК (ДВ бр. 50/ 2015 г.) – така § 14 ПЗР на ЗИДГПК, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (приложимата редакция) всяко решение по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване. Недопустим предмет на касационна жалба е и въззивното решение по чл. 108 ЗС с цена на иска до 5 000 лв., като за извода е без значение въведеното от касаторите възражение за задържане на имота до заплащането на подобрения в него на стойност 36 324. 08 лв. от ответника по касация.
Неоснователно е искането на ответника по касационната жалба за репариране на разноските, направени в настоящото производство. Липсват доказателства той да е извършил такива.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 2650/ 2015 г. по описа на ВКС, ГК, I-во ГО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество касационната жалба В. А. Г. и Г. К. Г. срещу решение № 50/ 13.01.2015 г. по гр. д. № 1655/ 2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба от Г. пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.