О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София, 21.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. д. № 5418/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община], [населено място] срещу решение № VІ-64 от 06.06.2013 г. по гр.д. № 575/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по касация – З. Т. Ж. поддържа становище само по основателността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Бургаски окръжен съд е потвърдил решение по гр. дело № 4884/2012 г. на Бургаски районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлена претенцията на [община] против З. Т. Ж. за приемане за установено, че дължи сумата над уважения размер от 2304.74 лв. до претендирания размер от 13 973.95 лв., представляваща направени разходи по премахване на двуетажна масивна сграда № 25 по съставена от [община] схема на извършено незаконно строителство в района на местност „Параклиса”, „Ченгене скеле”, ведно със законната лихва и е присъдил разноски в размер на 200 лв. За да постанови този резултат и приеме неоснователност на иска по чл. 422 ГПК за разликата над установения с изслушаната от първостепенния съд експертиза до пълния предявен размер, съдът подробно е разгледал събраните доказателства и е достигнал до извода, че всичките разходи, необходими за почистване и извозване на сградата и прилежащата й септична яма са на стойност 2304.74 лв. Направен е извод, че това е и сумата, с която ответникът се е обогатил без основание и която следва да бъде възстановена на ищеца.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следния въпрос, определен от касатора като „съществен”: „Следва ли да се счита за променена стойността на договор сключен по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /НВМОП/ /отм./ със съдебно решение, при постановяването на което съдът е възприел заключението по извършената СТЕ. Следва ли със съдебното решение да бъде определена стойност на обществената поръчка различна от определената с договора. Следва ли да се счита, за нарушение на императивни разпоредби на ЗОП, ППЗОП или НВМОП, когато се променя стойността на поръчката, след като е приключила процедурата”.
Касаторът е развил подробни оплаквания за неправилност на решението и в заключение е отбелязъл, че липсва установена практика по поставените въпроси, обусловили изхода на делото. Така счита, че е обосновал предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Жалбоподателят е разгледал и интерпретирал мотивите на решението, посочил е, че в противоречие със закона и практиката стойността на разходите следвало да се определи от заключението на вещото лице, изложил е разбирането си за това, че разпоредбата на чл. 43, ал.1 ЗОП, установява забрана за страните да изменят сключения договор за обществена поръчка, като е отразил разбирането си, че в този смисъл при такъв договор свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД е изключена, тъй като редът е специален. В заключение е заявил, че в този смисъл била и константната практика на ВКС, изброил е определения и решения на този съд и е квалифицирал изложеното, като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване поставените въпроси трябва да бъдат развити в някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК /арг. т. 1 ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. В конкретният случая касаторът поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, но не е обосновал наличието на така сочените допълнителни основания. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК страната не е свързала с конкретен правен въпрос. При това положение допълнителното основание по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК не може да бъде обосновано, тъй като то следва да бъда развито с оглед на посочения от страната въпрос. Ето защо без правно значение е приложената практика по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК още повече, че формираните с нея решения по чл. 290 ГПК / които попадат в предметния обхват на т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК/ разглеждат правни въпроси, неотносими изобщо към разглеждания случай, а определенията по чл. 288 ГПК не съставляват практика /арг. т. 2 и т. 3 от цитираното ТР на ОСГКТК/. Нямат относимост към производството по чл. 288 ГПК и развитите оплаквания за неправилност на съдебния акт, както и разбирането на страната по приложението на чл. 43, ал.1 ЗОП.
Като допълнително основание за допускане на касационен контрол страната е посочила разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е обосновал наличието на това основание чрез излагане на неправилна или неактуална съдебна практика, респективно насоките, в които според него следва да бъде развита същата, а също така и не е посочил правни разпоредби, които според него са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по приложението им /арг. т. 4 ТР на ОСГКТК на ВКС/. Общото изброяване на законови и подзаконови нормативни актове не съставлява такова посочване на правни разпоредби. Липсата на практика сама по себе си не е достатъчно условие, за да бъде обосновано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-64 от 06.06.2013 г. по гр.д. № 575/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: