О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 22.05 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
В. МАРЕВА
като разгледа докладваната от съдия Камелия Маринова молба по гр.д. № 7200 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С определение № 432 от 6.12.2013 г., постановено по настоящото гр.д. № 7200 по описа за 2013 на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване на решение от 13.05.2013 г. по гр.д. № 4029/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-а състав по касационната жалба на Й. И. М., като същият е осъден да заплати на К. Д. С. и С. А. С. разноски за касационното производство в размер на 2400.00 лв.
С молба от 14.12.2013 г. Й. И. М. е поискал да се измени определението по чл.288 ГПК в частта за разноските, като се отмени присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет не е предвидено заплащане на адвокатско възнаграждение за правна помощ за допустимост на касационно обжалване, евентуално като се намали неговия размер до минималния, определен с Наредба № 1/9.07.2004 г., който в случая е 274.42 лв.
К. Д. С. и С. А. С. са оспорили искането с довод, че същото не е заявено своевременно и е неоснователно с оглед предмета на делото и фактическата и правната му сложност.
Молбата по чл.248 ГПК е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1, предл.второ ГПК – преди изтичане на един месец от постановяване на необжалваемото определение по чл.288 ГПК. Неоснователна е тезата на К. С., че не дължи възстановяване на направените от ответниците по касационната жалба разноски за подаване на отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Нормата на чл.78, ал.3 ГПК е в част първа „Общи правила” на процесуалния закон и се прилага за всички уредени производства, доколкото липсват специални правила, а съответно – прилага се и в касационното производство, включително и в случаите, в които с определението по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване. В този смисъл е и изричната норма на чл.254, ал.2, т.5 ГПК.
Неоснователно е възражението на С. А. С., че възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е несвоевременно заявено. Делото е разгледано в закрито съдебно заседание и касаторът не е имал възможност да наведе възраженията си, касаещи претенцията за възстановяване на направените от ответниците по касационната жалба разноски.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение. Цената на предявения при условията на пасивно субективно съединяване ревандикационен иск е 19707.90 лв. /лист 11 от първоинстанционното дело/. Според чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действалата към момента редакция от ДВ бр.43/2010 г., минималния размер на адвокатското възнаграждение е 844.16 лв., а за изготвяне отговор на касационна жалба без явяване в съдебно заседание – 633.12 лв. /арг. от чл.9, ал.1 от същата наредба/. Договореният и заплатен от всеки от ответниците по касационната жалба адвокатски хонорар е 1000 лв., общо за двамата 2000 лв. за подаване от тяхно име на отговор на касационната жалба и процесуално представителство в касационното производство при допускане на касационно обжалване. Основанието на предявения иск, срещу което са се бранили ответниците, включва позоваване от страна на ищеца на придобиване на правото на собственост въз основа на договор за дарение от 2010 г., евентуално въз основа на десетгодишно давностно владение при присъединяване владението на неговите праводатели, както и възражение на ответниците, че са държатели за собственика на имота, конституиран като трето лице-помагач на тяхна страна, който е придобил правата си по наследство от първоначалния собственик, легитимиращ правата си с крепостен акт от 1908 г. и съответно оспорване от страна на ищеца на фактическите твърдения, на които се основава възражението на ответниците по иска. Следователно в предмета на спора са се включвали наведени от страните факти, осъществени през продължителен период от време и редица правни доводи, свързани с тях, във връзка с които са били доводите в касационната жалба и въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не може да се приеме, че заплатеният от всеки от ответниците адвокатски хонорар от 1000 лв. за касационното производство е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с вх. № 11988А от 14.12.2013 на Й. И. М. за изменение на основание чл.248 ГПК на определение № 432 от 6.12.2013 г., постановено по настоящото гр.д. № 7200 по описа за 2013 на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в частта за присъдените разноски на К. Д. С. и С. А. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: