О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№104
София, 25.02. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети февриура две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч.гр. дело № 86 по описа за 2011, г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. Ж. И., Д. В. И. и Ж. И. Д., всички действащи чрез адв. С. С. от АК – Варна против определение № 518/20.09.2010 г. на състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, постановено по ч. гр.д. № 345/2010 г.
С него е върната частна жалба на И. И., Д. И. и Ж. Д. срещу определение на В.окръжен съд по ч.гр.д. № 668:2010 г. Окръжният съд, като е потвърдил определение на първостепенния В. районен съд по чл. 389 ГПК, е отхвърлена молбата на същите страни за допускане на обезпечение на предявени от тях искове по висящо гр.д. № 7611/2009 г.
Жалбоподателите твърдят, че определението, постановено от състава на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 345/2010 г. е недопустимо, но нямат изложени доводи в тази връзка. Поддържат и оплаквания за неправилност – считат, че Варненският окръжен съд се е произнесъл „за първи път” по направеното искане за обезпечение, поради което и съдебният акт подлежи на касационен контрол.
Насрещната страна Б. спортен тотализатор – София, чрез Б. спортен тотализатор – Регионална дирекция, Варна, представлявано по договор в процеса чрез адв. А. Т. М. от АК – Варна възразява срещу частната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира съдебното производство за допустимо. Частната жалба е редовна, подадена е в срок и от легитимни лица чрез надлежно упълномощен процесулен представител срещу подлежащ на обжалване пред състав на Върховния касационен съд, съдебен акт.
Определението е правилно.
В него съдебният състав е пояснил, че въззивното определение, постановено по молба за допускане на обезпечение, е изключено от касационен съдебен контрол, тъй като не е преграждащо, нито е такова, с което се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението е съобразено с разясненията, дадени с ТР 1/27.07.2010 г. ОСГТК ВКС и следва да се потвърди.
В случая Варненският окръжен съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първостепенния по делото Варненския районен съд. Следователно, актът на въззивната инстанция подлежи на касационна проверка само, ако е от категорията на тези, посочени в хипотезите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК и доколкото са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК
Отказът да се допусне обезпечение по бъдещ или по висящ иск не е преграждащ самото производството, следователно, неприложима е разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С ТР 1/27.07.2010 г. ОСГТК ВКС е постановено, че определението на съда по обезпечение на иска не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г./, с което законодателят предвижда касационен контрол на въззивни определения по чл. 389 ГПК, засяга само случаите, в които втората инстанция по обезпечението, като отмени отказа на първостепенния съд, допусне обезпечението. Случаят не е такъв, а и частната жалба е подадена на 26.10.2010 г. преди горното изменение, което значи, че настоящото производството по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, е висящо по см. пар. 25 ПЗР ЗИД ГПК ДВ бр. 100 от 2010 г./ и се развива по процедурните правила от преди това, за които важи тълкуването, дадено от Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд по т.д. № 1/2010 г.
Неоснователен е доводът на жалбоподателите за приложение на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Само в случаите, когато въззивната инстанция /по исковия процес/ е сезирана с искане за допускане на обезпечение и именно тя за първи път се е произнесла по чл. 389 ГПК, нейното определение, независимо дали е уважена или отхвърлена молбата за обезпечение на иска, ще подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, защото е от категорията на определенията по чл. 274, л.1, т. 2 ГПК – може да се обжалва с частна жалба съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК.
Дали съдебния акт, постановен в обезпечителното производство е на първа или на втора инстанция, не зависи от стадия на развитие на исковото производство и доводите в тази връзка на жалбоподателите са неоснователни.
В заключение, атакуваното определение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 518/20.09.2010 г. на състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, постановено по ч. гр.д. № 345/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: