О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 27.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1918/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№67/06.01.2014 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – в ликвидация, С., представлявано от ликвидатора Б. Д., и по касационна жалба, вх.№72/06.01.2014 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С., представлявано от управителя М. Й. Й., против въззивно решение №2046/06.11.2013 г. по гр.д.№3673/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви състав.
С обжалваното решение е оставено в сила решение №5082/05.11.2010 г. по гр.д.№4713/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, І-7 състав, с което е обявена за недействителна по отношение на Е. К. П. от [населено място], сделката по нот.акт №103/07.10.2005 г., том ІІІ, рег.9339, нот.д.№426/2005 г., на нотариус под №260 от НК, с която [фирма] продава на [фирма] 58.59/219.51 идеални части от недвижим имот в [населено място], [улица], Т. О./в документи за собственост – работно помещение/ със застроена площ от 161.90 кв.м, при граници-североизток-магазинно помещение и вход, югозапад мазета на блока, северозапад – мазета, от североизток – работно помещение, от югоизток – междублоково пространство и от югозапад-мазета, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.
Със същото първоинстанционно решение е обявена за недействителна по отношение на ищеца Е. П., сделката по нот.акт №109/01.11.2005 г., том VІ, рег.25457, нот.д.№1041/2005 г. на нотариус под №258 от НК, с която [фирма] дарява на В. П. П. 15900.6105/35538.669 идеални части от недвижим имот, подробно описан по-горе, със застроена площ от 161.90 кв.м, заедно със 1716.385/12645.9711 идеални части от мазе с площ от 57.61 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.
Въззивната инстанция е приела, че са установени по безспорен начин елементите от фактическия състав на правната нормата чл.135 ЗЗД, като ищецът е носител на потестативното право по чл.19, ал.3 ЗЗД и се явява кредитор: налице увреждане, изразяващо се в това че дружеството-длъжник се е разпоредило в полза на трети лица; налице е и знание у третите лица – въззивници, за увреждането. Прието е също така, че въззивните не доказват твърдението си , че предварителният договор е развален едностранно от В. В., като представляващ събирателното дружество по вина на ищеца. Изводът е обоснован, с това, че посоченото лице е поканило ищеца с предложение за предоговаряне условията на продажбата, като в телеграмата не е посочено нито място, нито час на срещата, а по делото липсват и данни телеграмата да е връчена на адресата. В противовес, съдът е приел, че ищецът е търсил многократно представляващия първия ответник по исковата молба – В., за сключване на окончателен договор в определения срок, като е имал пълната готовност да изпълни своята част от договора. В подкрепа на изводите си въззивната инстанция се основава и на показанията на разпитани по делото свидетели. Софийският апелативен съд е достигнал и до изводи, че с представените по делото нотариални актове въззивниците съзнателно са увредили интересите на въззиваемия, поради което с тези сделки дружеството-обещател, само се е поставило в невъзможност да изпълни задълженията си по процесния предварителен договор. Не са зачетени и представените от въззивниците предварителни договори и касови ордери, тъй като са оспорени от ищеца, тъй като последните няма изискуемото съдържание на първичен счетоводен документ по смисъла на чл.7 от ЗСч, и от тях не може да се направи извод от кого и точно на какво основание В. В. е получил посочените суми, по спора не са представени други доказателства, с които да се установи, че сумите по ордерите са надлежно осчетоводени, както и обстоятелството за какво са платени сумите, посочени в тях и от кого. В продължение на изводите съдът е отчел и факта за платени данъци, а разплащанията между търговци следва задължително да се извършват с писмени документи. Не са кредитирани показанията на свидетеля П. с оглед законовите забрани по чл.133, ал.1, б.б.”а” и “в” ГПК/отм./. Въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд, че управителят на [фирма] е знаел за сключения предварителен договор между събирателното дружество и ищец, и че сключвайки договор за покупко-продажба на процесния имот с нот.акт №103/2005 г., ще увреди ищеца. Този извод е обоснован със показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и З., а не са кредитирани показанията на свидетеля П., поради противоречивост в твърденията му в двете инстанции, тъй като те са непоследователни и са налице разминавания в тях.
По отношение на третия ответник В. П., е прието че той е внук на В. В.-съдружник и управител на събирателното дружество, поради което е приложена разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД, тъй като законовата презумпция не е оборена.
В изложението на касационния жалбоподател – [фирма] – в ликвидация, С., по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК и се поставят следните въпроси:
1. При наличието на два предварителни договора за един и същи имот – единият между кредитора на иска по чл.135 ЗЗД и длъжника, и друг между третото лице – приобретател, и длъжника, и при доказана предходност на предварителния договор между третото лице-приобретател и длъжника, тази предходност на предварителния договор на третото лице-приобретател, не изключва ли неговото знание за увреждането по чл.135 ЗЗД ?;
2. При започнала процедура по ликвидация на страна по делото в хода на второинстанционното производство и при липса на валидно упълномощаване на процесуалните представители на дружеството в ликвидация от вписания ликвидатор, следва ли да се даде ход на делото пред въззивната инстанция ?;,
3. При вписан в търговския регистър ликвидатор, но при липса на нотариално заверено съгласие с образец на подписа му, следва ли да се приема, че вписаният ликвидатор представлява дружеството и има правата и задълженията на изпълнителния му орган ?;,
4. Липсата на нотариално заверено съгласие с образец на подписа на ликвидатора следва ли да се приема за отказ на ликвидатора на дружеството ?
В останалата част от изложението се навеждат оплаквания за несъответствия между обжалваното решение и решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, както и такива, постановени по реда на ГПК/1951 г./.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Изложението на касационния жалбоподател [фирма] – С., по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изцяло и дословно съответства на изложението на първия касационен жалбоподател.
Ответникът по касационните жалби Е. К. П., посредством процесуалните си представители – адвокати З. Г. и Ц. С., е депозирал идентични отговори по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. П. П. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговорите на ответника по касация Е. П. намира, че жалбите са подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
По първия от поставените въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като въпросът не съответства с изводите на въззивната инстанция. Въпросът за предходността на предварителния договор между длъжника и третото лице представлява само твърдение на касационните жалбоподатели. Изводите на съда са за недоказаност на това твърдения. За да бъде допуснато въззивното решение по въпрос, свързан с твърдяната предходност на предварителния договор между касаторите, е следвало въпросът да бъде формулиран в смисъл за начина на доказване на тази предходност. Такъв въпрос обаче не е поставен в изложенията.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато и по останалите въпроси, тъй като оплаквания в касационната жалба по тях липсват. С оглед разрешението, дадено в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. по описа на ВКС ОСГТК въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК освен, че следва да съответстват на решаващите изводи на въззивната инстанция, обусловили изхода от спора, но и следва да са във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания. В процесния случай, и в двете касационно жалби не са налице оплаквания, свързани с поставените три въпроса.
Останалата част от изложенията на жалбоподателите представлява навеждане на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2046/06.11.2013 г. по гр.д.№3673/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви състав, по касационна жалба, вх.№67/06.01.2014 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – в ликвидация, София, представлявано от ликвидатора Б. Д., и по касационна жалба, вх.№72/06.01.2014 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С., представлявано от управителя М. Й. Й..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: