4
4
Определение по т. д. № 786/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 786/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№104
София, 13.02.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 786 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 580/05.04.2011 г. по гр. д. № 63/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 156/05.11.2010 г. по гр. д. № 208/2010 г. на Благоевградски окръжен съд. С последното, жалбоподателят е осъден да заплати на Д. У., гражданка на О. Кралство Великобритания и С. И. сумата 75 982 британски паунда на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, представляващи заплатена при неосъществено основание цена на апартамент по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и сумата 1400 бр. паунда, представляваща заплатен по договора задатък в двоен размер, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 3 963,21 паунда за периода от 26.ХІ.2009 г. до датата на предявяване на иска 28.05.2010 г., и разноски .
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението на основание чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне изцяло на претенциите.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан с направено искане по чл. 183 ГПК за първи път пред въззивния съд и за процесуалните действия на съда при такова искане. Счита се, че по този въпрос е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се сочи, че въззивният съд е постановил своя съдебен акт в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 374/21.07.1994 г. по гр. д. №258/94 г., 5 членен състав; решение № 367/09.02.1957 г. по гр. д. № 7548/56 г., ІV г. о.; решение № 451/15.07.2010 г. по гр. д. № 536/2010 г., ІІ г. о.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема отношение по касационната жалба, заявявайки недопускането й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
По поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, “по задължаване на страната да представи оригинал от писмено доказателство по делото и следващото, с оглед непредставянето му, задължително изключване от доказателствата по делото“ не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело – да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.
В случая, видно от мотивите на решението, въззивният съд е извършил цялостна преценка на всички доказателства, относими към направеното от ответника отричане получаване на преведените от ищцата суми по предварителния договор. Апелативният съд в своето протоколно определение по повод искане за задължаване на ищцата за представяне на оригинали на три разписки е счел, че не следва да се уважава това искане и оттук е отказал приложението на процесуалната норма, поради което не е бил задължен да изключи от доказателствения материал визираните разписки, представени в заверено копие.
В инстанционното производство пред съдилищата ответникът по исковете не е оспорвал верността или автентичността на частните документи, които са били приложени към исковата молба, а неговата защитна теза е била, че е налице неточно изпълнение, тъй като плащането е чрез трето лице /посредник, посочен в предварителния договор/.
Дори и да би могло да се приеме, че поставеният неточно процесуален въпрос е от значение за крайния изход на правния спор, то по отношение на него не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280 ГПК. Действително разпоредбата на чл. 183 ГПК допуска представянето на писмено доказателство в заверен от страната препис. При поискване от участваща в процеса страна, е установено задължение за представяне оригинала на документа. Този текст е въведен, за да може да се събере необходимия за делото фактически и доказателствен материал, като преценката за приложение на нормата е предоставена на решаващия съд без времево ограничение.
Наистина страната дължи съдействие на съда при дирене на истината, но преценката дали да задължи страната да представи документа е предоставена на съда, пред когото е направено искането, разбира се при съобразяване и на защитните тези на тази страна, включително и съобразявайки преклузиите по чл. 133 ГПК.
Изложеното дава основание да се приеме, че по поставения процесуалноправен въпрос не е дадено от въззивната инстанция разрешение, различно от визираното в решението на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, тъй като хипотезите, при които е поискано прилагане на чл. 183 и последиците от прилагането /неприлагането са различни при двата разглеждани случая.
Останалата цитирана практика е относима към процесуалното правило на чл. 101 ГПК /отм./ и сочи на основание по т. 2 на чл. 280 ГПК, което не е налице.
Отсъстват и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по отношение на въпроса относно „материалното право на лихви…”, тъй като обсъждането на конкретно законово правило и преценката за неговото приложение е свързано с проверка по основателността на касационната жалба, а и в първоначално постъпилата касационна жалба вх. № 4090/20.05.2011 г. не се съдържа подобно оплакване за незаконосъобразност, нито е изложено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос, свързан с изчисляване на лихвата.
Правната уредба по чл. 82 ЗЗД е непротиворечива, формирана е съдебна практика, и не се налага разясняването й или изоставяне на едно разбиране и преминаване към друго, посредством механизмите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Дали е упражнено надлежно едно право от страна по договора е свързано с преценка на конкретните факти и събраните доказателства по делото, а подобна проверка би могла да се извърши от ВКС едва след допускане на касационно обжалване, но не и при селекцията по допустимост на касационните жалби.
При този изход на делото на ответника по касационното жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 660 британски паунда, съгласно приложен към писмения отговор договор за правна защита и съдействие с дата 19.07.2011 г.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 580/05.04.2011 г. по гр. д. № 63/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. У., чрез съдебен адресат – адв. Н. Иванова С. /Норриш/, [населено място], [улица], ет. 3, офис № 2 , разноски за касационното производство в размер на 660/ шестотин и шестдесет / британски паунда.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: