6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
С.,03.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1095/2011 година
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.2, т.3 и т.4 ЗМТА.
Образувано е по предявен от Б. Д. Д. от [населено място] против [фирма] – [населено място], иск за отмяна на арбитражно решение № 715 от 18.03.2010 г., постановено от арбитър Б. Г. по арбитражно дело № 715/2010 г.
Ищецът моли за отмяна на арбитражното решение като твърди, че е постановено при отсъствие на сключено между страните в арбитражното производство арбитражно споразумение, алтернативно – въз основа на недействително арбитражно споразумение, включено като самостоятелна клауза в недействителен договор за револвиращ заем. Поддържа, че е бил лишен от възможност за участие в абритражното дело, тъй като не е уведомяван за започването на арбитражното производство и за назначаването на арбитър, не е получавал преписи от исковата молба и приложенията към нея, не е призоваван за заседанието по делото и е узнал за арбитражното решение от поканата за доброволно изпълнение, връчена му от съдебен изпълнител покана. Нарушението на правото на участие в арбитражното производството е релевирано и като основание за отмяна на арбитражното решение поради противоречие с обществения ред на Република България.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва иска като недопустим и неоснователен по съображения в писмен отговор по чл.131 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното :
Искът за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Възражението на ответника за недопустимост на иска поради пропускане на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА е неоснователно. Приложената към арбитражното дело товарителница № 1000003193463, придружена с разпечатка от електронната система на [фирма], не доказва твърдението за редовно връчване на решението на датата 06.08.2010 г. В товарителницата е отбелязано, че изпратената до Б. Д. куриерска пратка, съдържаща решение по арб. дело № 715/2010 г., не е предадена на адресата поради отсъствието му от адреса. Отсъствието от адреса не е сред визираните в чл.18.4 от общите условия към договора за револвиращ заем хипотези, за които страните са уговорили фингирано връчване на документи и книжа в образуваното пред арбитър Б. Г. арбитражно производство. Поради това за начален момент на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА следва да се приеме посочената от ищеца дата на узнаване на решението – 05.08.2011 г., която не е оборена от ответника и спрямо която предявеният на 06.10.2011 г. иск не е недопустим.
Производството по арбитражно дело № 715/2010 г. е образувано пред арбитър Б. Г. по искова молба на [фирма], с която е предявен иск срещу Б. Д. Д. за заплащане на сумата 2 953.86 лв. по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 14.08.2009 г., от която 1 920 лв. – непогасена главница, 73.86 лв. – лихви, и 960 лв. – неустойка. Компетентността на сезирания арбитър е обоснована с клаузата на чл.18.1 от общите условия към договора за револвиращ заем, с която страните са постигнали съгласие възникналите помежду им спорове във връзка с договора да бъдат разрешавани в едноинстанционно писмено арбитражно производство от поименно посочени арбитри, един от които Б. Г.. Искът е уважен изцяло с постановеното от арбитър Б. Г. арбитражно решение № 715 от 18.03.2010 г.
Не кореспондира с доказателствата по делото твърдението на ищеца за постановяване на арбитражното решение при отсъствие на сключено от страните арбитражно споразумение.
Към исковата молба, с която е инициирано производството по арб. дело № 715/2010 г., е приложен договор за револвиращ заем от 14.08.2009 г. между [фирма] като кредитор и Б. Д. Д. като клиент, подписан от клиента и от представител на дружеството – кредитор. Договорът е придружен от общи условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица версия 16.02.2008 г., които според клаузата на б.”В” съставляват неразделна част от съдържанието му, предадени са на клиента при подписването му и са приети от него. Съгласно чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, отнапред установените от търговеца общи условия за сключваните от него сделки стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема. Полагайки подписа си под текста на договора и в частност – под клаузата на б.”В”, ищецът е удостоверил не само факта на получаване на общите условия във версията от 16.02.2008 г., но и личното си волеизявление за приемането им, в резултат на което е обвързан от тях със задължителна сила. С чл.18.1 от общите условия страните са постигнали съгласие всички произтичащи от или свързани с договора спорове помежду им да бъдат отнасяни за разрешаване еднолично до който и да било от поименно посочените арбитри, един от които арбитър Б. Г.. Клаузата на чл.18.1 притежава всички белези, с които чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА характеризира арбитражното споразумение. Следователно, арбитражното решение е постановено при наличие на сключено от страните арбитражно споразумение и не подлежи на отмяна на поддържаното основание по чл.47, т.2, пр.1 ЗМТА.
Ищецът се е позовал на недействителност на арбитражното споразумение поради противоречие на договора за револвиращ заем с разпоредби на Закона за потребителските кредити. Всички релевирани в исковата молба противоречия касаят действителността на кредитния договор като материалноправна сделка, не и действителността на обективираното в съдържанието му арбитражно споразумение, разглеждано като самостоятелен процесуален договор. Според изричната разпоредба на чл.19, ал.2 ЗМТА, включеното в договор арбитражно споразумение е независимо от другите уговорки в договора; нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на арбитражното споразумение. В хода на делото ищецът не е доказал пороци, обуславящи недействителност на включената в чл.18.1 от общите условия арбитражна клауза, от което следва, че не е осъществена и хипотезата на чл.47, т.2, пр.2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.
Основанието по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА е обосновано с обстоятелства, относими изцяло към фактическия състав на основанието по чл.47, т.4 ЗМТА. Поради това не би могло да се приеме, че ищецът е въвел надлежно противоречието на арбитражното решение с обществения ред на Република България като самостоятелно отменително основание.
Основателен е искът за отмяна на арбитражното решение при предпоставките на чл.47, т.4 ЗМТА.
Анализът на доказателствата по делото подкрепя твърденията в исковата молба, че ищецът не е уведомяван за започването на арбитражното производство и за назначаването на арбитър и не е призоваван с преписи от исковата молба и приложенията към нея за проведеното от арбитър Б. Г. открито заседание, което е препятствало възможността да вземе участие в арбитражното дело и да се защити срещу предявения от [фирма] осъдителен иск.
При сключване на арбитражното споразумение страните са препратили към общите правила на ЗМТА за разглеждане на арбитражните дела, но наред с това са уговорили и специални правила за евентуалните арбитражни производства във връзка с възникнали помежду им спорове. В чл.18.1 и чл.18.2 от общите условия към договора за револвиращ заем е предвидено арбитражното производство да започва пред арбитъра, на когото която и да е от страните по договора връчи арбитражното дело; арбитражното дело да се разглежда в седалището на арбитъра в едноинстанционно писмено арбитражно производство и да започва в деня, когато клиентът чрез арбитъра е получил искането на кредитора спорът да бъде отнесен до арбитраж, респ. на петия работен ден, след като на клиента е изпратено такова искане на посочения в договора адрес за кореспонденция; арбитърът да решава делото само въз основа на писмени доказателства без призоваване на страните, но ако писмените доказателства са недостатъчни за решаване на спора, да насрочва устни преговори между страните. В чл.18.4 са уредени специални правила за връчване на призовки, съобщения и съдебни книжа по арбитражното дело като е постигнато съгласие всички изпратени от арбитъра призовки и съдебни книжа да се считат за редовно връчени на клиента на посочения в договора адрес или на последния писмено съобщен на кредитора адрес на петия работен ден след деня на изпращането им в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът вече не съществува, непознат е или е недостатъчен.
Арбитражното дело не съдържа доказателства ищецът да е уведомяван или поне да е правен опит за уведомяването му за започване на арбитражното производство пред арбитър Б. Г. по начина, посочен чл.18.1 от общите условия. Към делото е приложена товарителница № 1000001359687 за изпратена от арбитър Б. Г. и адресирана до Б. Д. Д. куриерска пратка, съдържаща призовка по арбитражно дело № 715/2010 г. В описанието на пратката липсват данни призовката да е била придружена с преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства. Пратката е изпратена чрез куриер [фирма] на посочения в договора за револвиращ заем адрес за кореспонденция на Б. Д. – [населено място],[жк], [жилищен адрес] но видно от справка изх. № 19039/10.01.2012 г., не е връчена поради неоткриване на адресата и е върната на изпращача на 10.03.2010 г. с отбелязване „опит за доставка”. Изложените обстоятелства сочат категорично, че в качеството му на ответник в арбитражното производство ищецът нито е призоваван за проведеното от арбитър Б. Г. арбитражно заседание, нито е получавал преписи от исковата молба и доказателствата.
Неоснователен е доводът на [фирма] за редовно призоваване на ищеца чрез фингирано връчване на изпратената от арбитъра призовка при условията на чл.18.4 от общите условия. Неоткриването на адресата при еднократно потърсване на посочения в договора адрес за кореспонденция не е предвидено в клаузата на чл.18.4 като основание за прилагане на фикцията за редовно уведомяване, а доколкото е свързана с неблагоприятни процесуални последици за ответника в арбитражното производство, тази клауза не може да се тълкува и прилага разширително. Не намира опора в доказателствата по делото твърдението на ответното дружество, че ищецът е променил адреса си за кореспонденция и не е съобщил писмено новия си адрес. От приложеното изпълнително дело № 20115860400612 по описа на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856, образувано въз основа на арбитражното решение, се установява категорично, че макар да е имал регистриран друг постоянен адрес, Б. Д. е получавал редовно на адреса в[жк]призовки и съобщения по изпълнителното дело, в т. ч. и връчената на 05.08.2011 г. покана за доброволно изпълнение.
Като неоснователна следва да се прецени и тезата, че призоваването на ищеца за участие в арбитражното производство не е било необходимо поради предварително постигнатото в чл.18.1 от общите условия съгласие арбитърът да се произнася само въз основа на писмените доказателства, без призоваване на страните. В конкретния случай уговорката в чл.18.1 не е годна да дерогира произтичащото от закона – чл.31 и чл.27 ЗМТА, изискване за призоваване на ответника в арбитражното производство с връчване на препис от исковата молба и доказателствата. Арбитърът е преценил, че арбитражното дело следва да се разгледа в открито заседание и е провел такова заседание с участието на процесуален представител на [фирма]. След като е предприето разглеждане на делото в открито заседание, редовното призоваване на ответника е съставлявало абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното развитие на арбитражното производство.
По изложените съображения арбитражното решение следва да бъде отменено на основание чл.47, т.4 ЗМТА, а делото – върнато на арбитър Б. Г. за ново разглеждане съгласно чл.49 ЗМТА.
Съобразно изхода на делото и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в производството по чл.48 ЗМТА разноски в размер на сумата 118.15 лв. /платена държавна такса/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.47, т.4 ЗМТА арбитражно решение № 715 от 18.03.2010 г., постановено от арбитър Б. Г. в производството по арбитражно дело № 715/2010 г.
ВРЪЩА арбитражното дело на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Б. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.”Б”, ет.5 – адв. В. П., сумата 118.15 лв. /сто и осемнадесет лв. и петнадесет ст./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :