3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София, 05.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1276/2018 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба вх. № 5169143/22.10.2018 г., подадена от М. Н. М. с искане за изменение на определение № 665/09.10.2018 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
Ответникът по молбата – „Частна детска градина Еко Дара“ ЕООД, [населено място] в писмен отговор, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, представя становище за допустимост и неоснователност на молбата, с искане последната да бъде оставена без уважение.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е процесуално допустима, подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат. Направеното със същата искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение не е преклудирано. Производството по чл. 288 ГПК е приключило с недопускане на касационен контрол, а препис от искането за присъждане на разноски и доказателства за извършването им не се връчват на молителя – касатор, поради което възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК същият може да направи с молбата по чл. 248 ГПК.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните съображения:
С определение № 665 от 09.10.2018 г., чието изменение се иска не е допуснато касационно обжалване на решение № 4901 от 05.07.2017 г. по гр. дело № 6403/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – Б въззивен състав и настоящият молител – М. М., касатор в производството пред ВКС по делото, е осъдена да заплати на ответника „Частна детска градина Еко Дара“ ЕООД разноски в размер на сумата 2000 лв., направени от дружеството за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите, когато то е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника по касационната жалба защита, в производството по чл. 288 ГПК, е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение /2000 лева/ на ответника не е прекомерен, предвид установения в нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК критерий – действителната фактическа и правна сложност на делото. Спорът се характеризира с фактическа и правна сложност на въпросите, въведени от касатора, изискваща обосноваване на насрещно защитно становище. Следователно не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане по – нисък размер на разноските. Въпросът за материалния интерес е ирелевантен, тъй като приложимостта му като критерий е единствено при наличието на хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която в конкретния случай не е налице. Затова доводите на молителката, свързани с материалният интерес, не обосновават становището й за изменение на определението в частта за разноските. Не подкрепят същото становище и доводите й за фазата на производството, в която се реализира процесуалноправната защита на ответника по касация. Правно значение за присъждане на разноски на страната има изхода на делото – когато постигнатият правен резултат е благоприятен за същата, в нейна полза се поражда правото да поиска присъждане на разноските, като докаже, че ги е направила. Фазата, в която се реализира процесуалноправната защита на страната и в която приключва касационното дело – в производството по чл. 288 ГПК, поради недопускане на касационно обжалване или в производството по чл. 290 ГПК, поради допускане на касационен контрол и реализиране на последващата процедура, състояща се в разглеждане на жалбата по същество, не е регламентирана като условие за намаляване размера на заплатения от същата страна /в случая ответника по жалбата/ на адвоката хонорар, формиращ извършените разноски. Обемът на защитата е предмет на договора между страните /доверител и довереник/ и засяга техните отношения. Затова настоящият състав на ВКС намира, че въведените от касатора М. възражения са неоснователни и обуславят неоснователност на подадената молба. Поради това същата молба следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5169143/22.10.2018 г., подадена от М. Н. М. за изменение на определение № 665 от 09.10.2018 г. по гр. дело № 1276/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: