О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
С. 10.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 52 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от С. В. К. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно определение № 694 от 18.11.2011г. по в.ч.гр.д.№ 610 по описа за 2011г. на Апелативен съд В., с което е отменено определение № 2921 от 7.10.2011г. по ч.гр.д.№ 438/2011г.на Варненски окръжен съд за отмяна на допуснато /с определение №270 от 2.05.11г.по ч.гр.д.№226/11г.на В./ обезпечение на бъдещ иск по искане на Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност поради непредставяне на доказателства,че в определения от съда срок искът е бил предявен.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос : длъжен ли е с оглед разпоредбата на чл.390 ал.3 от ГПК – молителят,по чието искане е допуснато обезпечението на бъдещ иск,да представи доказателства,че този иск е бил предявен в определения от съда –при допускане на обезпечението срок.Ако отговорът е положителен поставя и въпроса- дали Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност е равнопоставен на противната страна субект на правото или е привилегирован такъв.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както нейната допустимост /поради липса на надлежни основания за това/, и нейната основателност.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е отменил допуснато по искане на Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност обезпечение на бъдещ иск с мотива,че молителят не е представил доказателства,че е предявил този иск в предоставения от съда едномесечен срок от влизане в сила на осъдителната присъда срещу С. В. К..Обезпечението е било допуснато от въззивният Апелативен съд,след като първоинстанционния е отказал.
Предмет на настоещото обжалване е въззивно определение на В.,с което е отменено определението на В.,тъй като пред него е било установено,че осъдителната присъда срещу С. В. К. е влязла в сила на 11.07.11г.,а мотивираното искане на основание чл.28 ал.1 от З. срещу същия,във връзка с което е било образувано гр.д.№ 1569/11г.на В., е било внесено в съда на 11.08.11г.
При тези факти – поставеният от касатора въпрос за предпоставките по чл.390 ал.3 от ГПК за отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск- е годно общо основание за допустимост.По същия обаче не следва да се допуска касационно обжалване,защото не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Съгласно дадените разяснения в т.4 от ТР №1/09г.на ОСГТК на ВКС – правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създадена съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая – на поставения въпрос вече е даден отговор с цитирано от страната определение №257 от 28.04.09г.по ч.т.д.№278/09г.на ІІ т.о.на ВКС – следователно не се налага създаване на съдебна практика, нито промяна на вече създадената.Посочено е,че за разлика от отменения ГПК,където в чл.309 ал.2 и 3 от ГПК/отм./законът поставяше като изискване само искът да бъде предявен в определения срок,то сега действащата норма на чл.390 ал.3 от ГПК изисква – молителят/върху когото е тежестта на доказване/ да установи,че е спазил дадения му срок. Акцентът е върху представянето на доказателства за предявяване на иска, което според цитиранато определение следва да бъде направено „пред съда,допуснал обезпечението”.В конкретния случай – молителят е установил – пред съда допуснал обезпечението/пред В./,че е спазил предоставения му от съда едномесечен срок от влизане в сила на присъдата за предявяване на иска /гр.д.№ 1569/11г.на В. е било образувано на 11.08.11г., при влязла в сила на 11.07.11г.осъдителна присъда/.
По въпроса за равнопоставеността на субектите – не следва да се допуска касационно обжалване,защото той е ясен и се разрешава непротиворечиво.Касае се до законоустановено общо начало в чл.9 от ГПК,което е задължително за съда.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от С. В. К. от [населено място] ул.”Капитан І ранг Г.К.”№ 52 ет.4 против въззивно определение № 694 от 18.11.2011г. по в.ч.гр.д.№ 610 по описа за 2011г. на Апелативен съд В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.