О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 03.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2777 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. И. Т., В. Н. К. и К. Г. П. , чрез пълномощника им адвокат Н против решение № 136 от 27.03.2008 г., постановено по гр.д. № 59 по описа за 2008 г. на Смолянски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 68 от 5.12.2007 г. по гр.д. № 103/2007 г. на Чепеларския районен съд и е прекратено, като процесуално недопустимо, производството по предявения от В. И. Т., В. Н. К. и К. Г. П. против Общинска служба по земеделие-гр. Чепеларе, Д. лесничество с. Х. и Регионално управление на горите гр. С. иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ.
Решаващите изводи на съда за процесуална недопустимост на иска са основани на установеното по делото обстоятелство, че е поискано и е постановено възстановяване на правото на собственост върху имоти в посочените в исковата молба местности на ревир „О”, землището на с. О..
Касаторите считат, че е налице противоречило решаван правен въпрос, като се позовават на решение № 959 от 22.04.1996 г. по гр.д. № 201/1995 г. на ІV г.о. на ВС, съгласно което е допустимо предявяване на иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и когато е налице заявяване на земеделски имот, но за площ по-малка от действителната.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата. Този правен въпрос трябва да е свързан с решаващите изводи на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. В случая в исковата молба ищците са твърдели, че са пропуснали срока да заявят индивидуализираните по местност и площ седем имота, като в хода на производството не е направено изменение на предявения иск и не е релевирано като основание твърдението, че се касае до установяване правото на възстановяване на собствеността за разликата между заявените площи и действително притежаваните от наследодателите площи. В този смисъл липсва противоречие между атакуваното с касационната жалба решение и решението на ВС, на което се позовават касаторите. Останалите наведени в изложението по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК твърдения, касаят доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон, които обаче се явяват касационни основания и въз основа на тях се преценява законосъобразността на въззивното решение, но са неотносими при преценка допустимостта на касационното обжалване.
В обобщение следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136 от 27.03.2008 г., постановено по гр.д. № 59 по описа за 2008 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: