О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
Гр.София, 25.11.2008
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ро отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 3073 по описа на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. С. срещу Решение № 19/31.01.2008 г. по в.гр.д. № 502/07 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 33/09.03.2007 г. по гр.д. № 79/01 г. на РС- гр. Г., с което са уважени предявените от жалбоподателя против “Д”- гр. Г. обективно кумулативно съединени искове за признаване незаконността и отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание “уволнение” и присъждане на обезщетение за времето, през което същият е останал без работа поради незаконното уволнение, вместо което исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ са отхвърлени. В изложението на основанията за допускане на касацията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с необходимостта преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изслуша работника или служителя, респ. да приеме писмените му обяснения съгласно чл.193, ал.1 КТ. В тази връзка се заявява, че допускането на касационното обжалване и разглеждането на този въпрос от настоящата касационна инстанция е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а също така, че атакуваното въззивно решение противоречи на трайно установената съдебна практика на ВКС, според която нарушаването на императивното изискване на чл.193, ал.1 КТ обуславя незаконност на уволнението, което следва да бъде отменено само на това основание /основания за допускане на касацията съответно по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК/.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че твърдяните от касатора основания за допускане на касацията не са налице. С решението си въззивният съд е отхвърлил предявените в обективно кумулативно съединение искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ на С. И. С., като е приел, че събраните по делото доказателства са в състояние да обусловят извода за извършено от ищеца нарушение, тежестта на което и обстоятелствата при извършването му обуславят наложеното дисциплинарно наказание “уволнение”. В мотивите си преди това въззивният съд подробно и задълбочено е извършил преценка на формалната законност на уволнението с оглед императивното изискване на чл.193, ал.1 КТ работодателят да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В тази връзка е прието, че обясненията с вх. № 1232/09.11.2000 г. са били дадени от ищеца именно в рамките на дисциплинарната процедура и пред субекта на дисциплинарната власт в лицето на работодателя, взети са предвид от последния при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, с оглед на което последното не е незаконно на формално основание, и поради това трудовоправният спор е бил разгледан по същество. В този смисъл действително същественият материалноправен въпрос, поставен в основата на въззивното решение, е свързан с необходимостта в рамките на дисциплинарното производство работодателят да вземе предвид обясненията на работника или служителя, но необосновано е твърдението на жалбоподателя, че разглеждането на този въпрос от настоящата касационна инстанция би представлявало принос за развитието на правото, доколкото по въпросите относно предпоставките, при които задължението на работодателя по чл.193 КТ се приема за изпълнено, и неговото обуславящо значение за законността на уволнението, е налице обилна и безпротиворечива съдебна практика на ВКС. В този смисъл впрочем е и становището на самия жалбоподател, обективирано в изложението на основанията за допускане на касацията- по въпроса е налице “трайна практика на ВКС”, според която непоискването на обяснения за конкретното нарушение е основание за отмяната на уволнението като незаконно съгласно чл.193, ал.2 КТ, при което обжалваното въззивно решение на Добричкия окръжен съд, с което трудовият спор е разгледан по същество именно предвид липсата на това формално основание за незаконност на уволнението, се явява съобразено с константната съдебна практика по въпроса.
Предвид гореизложените съображения, релевираните от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 КТ не са налице и касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 19/31.01.2008 г. по в.гр.д. № 502/07 г. на Добричкия окръжен съд, по касационната жалба на С. И. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: