1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1040
София, 06.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и девети октомври , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3822/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Б. срещу решение №210 от 29.04.2015 по гр.дело № 274/2015г. на Окръжен съд – Велико Търново , с което в трудов спор е потвърдено решение №137 от 11.02.2015г на Районен съд – Велико Търново Отхвърлени са искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ , като прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.11 КТ от работодателя Н.„В. Л.” е прието за законосъобразно.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК са поставени пет въпроса ,по първите два от които се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . В противоречие с формирана практика на ВКС е произнесен въпрос , ако заповедта за уволнение препраща към друг документ , този документ следва ли да бъде връчен на уволнение работник и към кой момент. Сочи се решение № 849/2010 по гр.д № 40/2010г ІV г.о, практика по чл. 290 ГПК . Противоречие с практика на ВКС ,формирана в решение № 248/2010г по гр.д № 254/2009г ІV г.о се сочи и по въпроса следва ли съдът да обсъди противоречие на уволнението с чл. 8 ал.1 КТ ,когато е направено възражение за недобросъвестно поведение. Позоваване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК има по въпросите : налице ли е законосъобразно възстановяване на заеманата длъжност , когато работникът е документално възстановен, но не е допуснат реално да упражнява трудовите си задължения ; налице ли е реално изменение на изискванията за заемане на длъжност, когато след извършени промени длъжността продължава да се изпълнява от лице , което не отговаря на новите изисквания ; представлява ли въвеждането на изискване за военно звание на заемащия определена длъжност съществено изменение и може ли да се приеме , че в тази хипотеза има обособяване на нова , различна по същество длъжност, съответно следва ли да се извърши подбор . Обосновката на тези въпроси се изразява с посочване на факти и доводи , които въззивният съд не е възприел
Отговор не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият формулиран въпрос , ако заповедта за уволнение препраща към друг документ , този документ следва ли да бъде връчен на уволнение работник и към кой момент ,е разрешен във връзка с поддържаната от защитата необходимост от връчване , но предвид изискването на чл. 195 ал.1 КТ относно съдържанието на заповеди , с които трудовото правоотношение се прекратява при дисциплинарно наказание . Тук прекратителното основание е чл. 328 ал.1 т.11 КТ и отговорът на правния въпрос по решение № 849/2010 по гр.д № 40/2010г ІV г.о на ВКС не е относим към обстоятелствата по делото. Относимо е разрешението на правен въпрос , дадено в реш. № 248/2010г по гр.д № 254/2009г ІV г.о следва ли съдът да обсъди противоречие на уволнението с чл. 8 ал.1 КТ ,когато е направено възражение за недобосъвестно поведение , но въззивното решение не е в противоречие , а в съответствие с тази цитирана и установена съдебна практика . На стр 3-4 от въззивното решение подробно са обсъдени доводите и оплакванията на жалбоподателката в тази връзка и макар да се е позовал на чл. 272 ГПК ,след обсъждане на фактите по делото въззивният съд собствено е формирал извод , че въведеното ново изискване длъжността да се заема от военослужещ е обосновано – насочено към унифициране на изискванията за заемане на процесната длъжност с оглед характера на Университета като военен , че въведеното от работодателя ново изискване не противоречи на специалния по отношение на правоотношението ЗОВСРБ и е бил спазен реда за това.Мотивите на въззивния съд не обективират разрешение в отклонение от задължението на съда да обсъди довод за злоупотреба с право , а тъкмо обратното – този довод е отхвърлен като неоснователен.
Първият от въпросите,по което се изтъква основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , няма отношение към спорния предмет,очертан от оспорване законосъобразността на конкретното приложено прекратително основание по чл. чл. 328 ал.1 т.11 КТ, на което работодателят се е позова след възстановяване на ищцата на заемана преди отменено по съдебен ред уволнение длъжност и за която длъжност междувременно изискванията са били променени,със заповед на Министъра на отбраната. Предметът на делото в трудовия спор е очертан от основанието, на което работодателят е прекратил трудовия договор.По следващите въпроси основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. Въпросът налице ли е реално изменение на изискванията за заемане на длъжност, когато след извършени промени длъжността продължава да се изпълнява от лице , което не отговаря на новите изисквания, се формулира в оспорване на фактическите изводи на съда и се основава на факти, обратни на установените като фактическа обстановка по делото. Въпросът за приложимостта на основанието по чл. 328 ал.1 т.11 КТ и отликата му от други безвиновни основания , когато се въвежда изискване за военно звание за определена длъжност , без тя да се променя, има установен отговор в практиката на ВКС и обжалваното решение е съобразено с него .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №210 от 29.04.2015 по гр.дело № 274/2015г. на Окръжен съд – Велико Търново
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .