О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1040
София, 11. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадасети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 66/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ТПК”С”-Велико Т. ,чрез процесуалния представител адв. Р. М. и ТПЗК”В”-град Д. ,чрез процесуалния представител адв. А. Ч. срещу решение № 382 от 17.07.2008 г. по гр.д. № 488/08 г. по описа на Великотърновски окръжен съд,потвърждаващо решение № 299/10.01.2008 г. по гр.д. № 1064/2005 г. на Великотърновски районен съд .
Жалбоподателят ТПК”С”-Велико Т. , поддържа,че решението е неправилно и необосновано-касационно основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение относно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, касаторът само е посочил, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, без изрично да формулири разгледания от съда въпрос. В жалбата са изложени оплаквания за процесуални нарушения, които са основание за касационно обжалване, но не и за допустимост на касационното обжалване. Въпреки изложените твърдения, жалбоподателят не е посочил кой е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разглеждане от касационната инстанция би попаднало в хипотезата на т. 1 и 3 на ал. 1 от чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят ТПЗК”В”-гр. Дебелец релевира доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение-касационно основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи,че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото относно въпроса за възстановяване на правото на собственост на кооперациите върху тяхно иззето и одържавено имущество.
Ответните страни не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК посочени от касатора ТПК”С”-Велико Т. , намира, че изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Основанията, на които се позовава единствено възпроизвеждат законовия текст,преразказват доказателствата по делото и изводите на въззивния съд, без да е посочен изрично кой е процесуалният или материалният въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и за който практиката на съдилищата следва да бъде променена с оглед развитието на правото.
Съгласно разпоредбата на чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК към касационната жалба следва да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е въпроса- материалноправен или процесуалноправен , който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовава касаторът. Основанията, на които се позовава следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
В случая това не е сторено. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представено като част от касационната жалба, няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид,тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ТПЗК”В”-гр. Дебелец,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът не се позовава на ТР или ПП. Доколкото се позовава на решение № 22/13.02.1995 год.по гр.д. № 856/94 год.на 5 чл.състав на ВС,решение № 1891/6.01.1995 год. по гр.д. № 2460/93 год. на ІV г.о. на ВС и решение № 13/5.02.1993 год. по гр.д. № 543/92 год. на V го.о на ВС следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените,макар и при друга фактическа обстановка.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти. По поставения от касатора въпрос за възстановяване на правото на собственост на кооперациите върху тяхно иззето и одържавено имущество не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касатора не е изложил- никакви доводи в посочените насоки.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 382 от 17.07.2008 г. по гр.д. № 488/08 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: