О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1041
Гр. София, 14.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2952 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Прокуратура на Република България чрез С. Ц. – прокурор в Апелативна прокуратура [населено място], срещу решение № 84/01.04.2015 г. по гр.дело № 30/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 252/17.10.2014 г. по гр.дело № 70/2014 г. на Габровски окръжен съд, с което предявеният от Л. В. Т. иск с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария е уважен за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, тъй като искът е недоказан по основание и размер. Според жалбоподателя въззивният съд неправилно е приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от действията на Прокуратурата на РБ, а определеният размер на обезщетението значително надвишава понесените от ищцата болки и страдания, според установеното от доказателствата по делото. Твърди се, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД – размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди не е определен от съда по справедливост.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. Налице ли са предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за вреди от действия на правозащитните органи, респ. на Прокуратурата на РБ, дължи ли се на ищцата обезщетение за причинени неимуществени вреди от ответника и в какъв размер, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.решение № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, Вторият въпрос, уточнен и конкретизиран съгласно правомощията на съда по т. 1 от ТР 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, решен в противоречие с практиката на ВС – т.II ППВС № 4/23.12.1968 г.
Ответницата по жалбата – Л. В. Т. в писмен отговор е изразила становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Намира, че не е налице противоречие между посочената и приложена от жалбоподателя практика и мотивите на обжалваното въззивно решение. Изложените съображения по правилността на решението счита за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ/ред.06.03.2009 г./.
От фактическа страна е прието за установено, че с постановление от 31.01.2001 г. на Районна прокуратура П. на ищцата Л. В. Т. е повдигнато обвинение в качеството й на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ по чл. 227г, във връзка с чл. 227, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 НК. Проведено е разследване от Национална следствена служба – София и на 10.12.2004 г. е изготвен обвинителен акт от Районна прокуратура – П.. Въз основа на този обвинителен акт пред РС – Плевен било образувано наказателно дело от общ характер, което приключило с оправдателна присъда. Прието е, че след протест на Прокуратурата, въззивният съд на 18.11.2008 г. отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане на Прокуратурата. След връщането на делото на Районната прокуратура с постановление от 19.06.2009 г. на прокурор от РП – П. е прекратено наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление. Постановлението влязло в сила на 02.07.2009 г. Като последица от воденото срещу ищцата наказателно производство за около година й бил отнет международния паспорт, била взета мярка за неотклонение „Подписка”.
Относно претърпените страдания и болки са възприети от съда показания на свидетелите П., Ц. и Х..
От правна страна е прието, че в случая е установен фактическия състав на чл.2,ал.1, т.2 ЗОДОВ- ред.06.03.2009 г. за ангажиране отговорността на държавата за действията на Прокуратурата като правозащитен орган, които се изразяват в незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление, причинна връзка и вреда – неимуществени вреди – болки и страдания. Съдът е приел, че отговорността е безвиновна и, че Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата.
Прието е, без обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, като съдът е посочил, че следва да се вземат предвид характера на престъплението, за което е обвинена ищцата, предвиденото наказание, емоционалните страдания, свързани с процесуалната принуда и страха от наказание, засегнатите нематериални блага, продължителността на производството, интензивността на страданията, отразило ли се е на здравословното състояние, социалното положение на обвиняемата, разгласяването в печата.
Съдът е взел предвид, че в случая на ищцата е повдигнато обвинение за тежко престъпление, за което е предвидено наказание от три до 15 години лишаване от свобода, че са накърнени конституционните й права на чест, достойнство и право на добро име в обществото, както и същите права като синдик, адвокат и юрист. Посочил е, че е бил накърнен и авторитета на ищцата сред близките й. Съдът е съобразил, че наказателното производство е продължило около 8 години, което надхвърля значително разумния срок за наказателно преследване, шумното разгласяване в местните и национални медии. Приел е, че размерът на наказанието, продължителността на наказателното производство и шумното разгласяване обуславят висока интензивност на преживените страх, стрес, неудобство и срам. Според въззивния съд ищцата е била юрист, адвокат и синдик, ползващ се с висок авторитет в обществото. Прието е за неустановено твърдението на ищцата, че процесът е бил умишлено и тенденциозно воден от Прокуратурата.
С оглед на тези съображения съдът е преценил, че размерът на обезщетението от 30 000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от ищцата неимуществени вреди и е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е уважен в този размер, както и в отхвърлената част на иска до размер на сумата 50000 лв., включително и за присъждане на законна лихва преди 20.02.2011 г., като погасен по давност. В отхвърлената част на иска решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос от изложението, тъй като същият не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касае правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Последните подлежат на преценка ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд преценява дали посочения от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. Дали тези изводи са законосъобразни е предмет на преценка в производството при разглеждане на касационната жалба по същество. Поради това, че поставеният въпрос от жалбоподателя не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК и по втория въпрос, формулиран в изложението на жалбоподателя. С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правните въпроси въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВС. В настоящият случай съдът е преценил всички относими към спора доказателства и всички конкретно установени обстоятелства, касаещи претърпените от ищцата неимуществени вреди. Взел е предвид, че на ищцата е повдигнато обвинение за тежко престъпление, за което е предвидено наказание от три до 15 години лишаване от свобода, че са накърнени конституционните й права на чест, достойнство и право на добро име в обществото, както и същите права като синдик, адвокат и юрист, че е бил накърнен и авторитета на ищцата сред близките й. Отчетен е продължителния период на наказателното производство – 8 години, шумното разгласяване в местните и национални медии и е приета висока интензивност на преживените страх, стрес, неудобство и срам. Правните изводи на съда при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и приложение критерия за справедливост, така както е предвидено в чл.52 ЗЗД са съобразени с практиката на ВС. Същото се отнася и за „обществения критерий за справедливост” по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в случая е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. При предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с пр. осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ/ред.06.03.2009 г./ размерът на обезщетението се определя от установените по делото факти и обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. По отношение на критерия за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се съизмеряват според установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни.Понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка от съда на редица обективно съществуващи обстоятелства при определяне размера на обезщетението. В настоящият случай съдът е извършил такава преценка, а дали изводите за присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди са обосновани е въпрос по правилността на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК и този въпрос не подлежи на преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя Прокуратура на РБългария.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 84/01.04.2015 г. по гр.дело № 30/2015 г. на Великотърновски апелативен съд по касационна жалба вх. № 1509/16.04.2015 г., подадена от ответника Прокуратура на Република България чрез С. Ц. – прокурор в Апелативна прокуратура [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: