О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1041
София 25.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 710 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „СБАЛАГ-Майчин дом ЕАД”гр.София,представлявано от директора З. процесуалния представител-юрисконсулт П. против въззивно решение № 99 от 28.01.2010г.по в.гр.д.№ 2708 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3376 от 9.07.2009г. по гр.д. № 1629/07г.на Софийски градски съд,9 състав и са присъдени направените разноски.
Не се сочи конкретно основание за допустимост на подадената касационна жалба по чл.280 ал.1 от ГПК и не се поставя конкретен въпрос. Изложения довод/ако се възприеме като поставен въпрос/ е за това-в случая кой има качеството на „възложител” по смисъла на чл.49 от ЗЗД- Министерство на здравеопазването или „СБАЛАГ-Майчин дом Е.”, предвид приета и утвърдена с решение № 735 от 10.11.2000г.-Национална програма за профилактика на наследствените болести,предразположения и вредни аномалии.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззвиният съд е приел,че заболяването,от което страда ищцата А. А.” е в резултат на несвоевременно диагностициране,в резултат на бездействие на служители на генетичната лаборатория на университетска болница „М. дом”,което е станало причина за необратими процеси, довели до това,че понастоящем детето е с”мозъчно увреждане,епилепсия и забавено нервно-психично развитие”без възможност за „социална адаптация и нормално физическо развитие”.За обезщетение на така причинените вреди –съдът е преценил като справедлив претендирания размер на обезщетение –за детето от 40 000лв.и за родителите от по 10 000лв.Изрично в мотивите си –въззивният съд е обсъдил и е преценил като неоснователно направеното възражение,че искът бил неправилно насочен срещу „СБАЛАГ-Майчин дом ЕАД,а не към Министерство на здравеопазването, на което е било възложено да изпълнява горецитираната Национална програма и да осигурява необходимите средства за това.
Няма основание за допускане на процесната касационна жалба до разглеждане по същество – при положение,че не се сочи основание за допустимост, не се поставя конкретен въпрос,във връзка с който да се извърши преценка за допустимост и че изложения в касационната жалба довод /ако се възприеме като поставен въпрос/-е обсъден от въззивния съд. Съгласно приетото в приетото в ТР № 1 /2009 г.на ВКС- обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да има ясно формулиран въпрос, тъй като –именно формулираният въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Не може да бъде допуснато касационно обжалване на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно – жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
Отделно от горното-следва да се посочи,че с постановления № 7/58 г., 7/59 г., 4/61 г., 17/63 г. , 9/66 г.Пленумът на Върховния съд подробно е изяснил въпросите във връзка с отговорността по чл.49 от ЗЗД. Имайки пред вид тях- следва да се направи извод,че в случая „СБАЛАГ-Майчин дом ЕАД”-е „възложител” по смисъла на чл.49 от ЗЗД,тъй като служителите на лабораторията,извършваща изследването за фенилкетонурия са негови служители и защото на него е възложено извършването на масовия скрининг за новородени- съгласно Национална програма за профилактика на наследствените болести,предразположения и вредни аномалии.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 от 28.01.2010г.по в.гр.д.№ 2708 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.