О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1042
София 25.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 745 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. И. П. Л. П. Л. П. и В. И. П. от гр.София, чрез процесуалния представител -адвокат Т. против въззивно решение от 27.01.2010г. по в.гр.д.№ 2842 по описа за 2008г. на Софийски градски съд,в ЧАСТТА,с която е отменено решение от 23.04.2008г. по гр.д. № 27992/07г.на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от Л. Й. П. против „В. гр.София искове с правно основание чл.128 от КТ за заплащане на брутно трудово възнаграждение,както следва : за месец януари 2005г.-59.72лв. и за месец февруари 2005г.- 119.66лв., с правно основание чл.224 ал.1 от КТ –за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за сумата от 1 636лв.,като погасен чрез прихващане със сумата от 1 626лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди/неотчетени пари по разходни касови ордери :2 от 31.08.2004г., 3 от 16.09.2004г.,4 от 14.10.2004г. и 6 от 5.01.2005г./,дължими на основание чл.203 ал.1 от КТ , във вр.с чл.207 ал.1 т.1 от КТ,както и иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 394.12лв.- представляваща законна лихва върху главницата от 146лв.,дължима за периода 26.02.2005г.-29.11.2007г.В останалата част решението е оставено в сила/ и в тази част не се обжалва/.
В представеното изложение като основание за допустимост е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- по поставените два въпроса- 1. следва ли когато се присъжда дължимото от работодателя трудово възнаграждение- да се включи и сумата,която работникът или служителят е получил като обезщетение за временна нетрудоспособност поради заболяване,злополука или професионална болест за съответния месец и 2. допустимо ли е извършването на прихващане от съда между дължимата от работодателя сума за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и дължимата от работника или служителя сума за причинени от него имуществени вреди/в случая – неотчетени пари по разходни касови ордери/.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Не следва да се допуска касационно обжалване по първия от поставените въпроси. Обезщетението за временна нетрудоспособност поради заболяване,злополука или професионална болест не е трудово възнаграждение и не се дължи на претендираното основание по чл.128 от КТ. То се изплаща от държавното обществено осигуряване,по време на отпуска на осигурения работник или служител и се дължи вместо трудово възнаграждение.Условията,сроковете и размерите на това обезщетение се регулират със специален закон- КСО. Поставеният въпрос е изяснен, решава се непротиворечиво от съдилищата и поради това не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по другия поставен въпрос-за допустимостта на извършено от съда прихващане,който касаторът поставя във връзка с разпоредбата на чл.272 от КТ, установяваща забрана за извършване на удръжки от работодателя от трудовото възнаграждение на работника или служителя без неговото съгласие. Тук следва да се направят две уточнения- че е установена забрана -само за работодателя, но не и за съда и че обект на закрилата по чл.272 от КТ е само трудовото възнаграждение и то само за изчерпателно посочените вземания,но не и обезщетенията и другите плащания по трудовото правоотношение. За процесното прихващане,извършено от съда /между дължимата от работодателя сума на ищеца за обезщетение за неизползван от него платен годишен отпуск и дължимата от ищеца сума на работодателя във връзка с неотчетени от него пари,получени въз основа на разходни касови ордери/ – важат общите правила и в случая- прихващането е извършено от въззивиня съд съобразно тях.
С оглед на горното,като намира,че не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.01.2010г. по в.гр.д.№ 2842 по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.