О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1042
София, 06.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3204 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ж. С. Т.,чрез пълномощник адв.М. А. срещу решение № 39/27.02.2015 г. по гр.д.№38/2015 г. на Окръжен съд-Ямбол.
Ответникът по касационната жалба Социално педагогически интернат [населено място],представляван от директора Р. Д. в писмен отговор,подаден чрез процесуален представител адв.Р. П. Д. я оспорва.
По допускане на касационното обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима
С обжалваното решение е потвърдено решене № 798/22.12.2014 г. по гр.д.№ 2560/2014 г. на Районен съд-Ямбол. С него са отхвърлени предявените от ищеца-касатор в настоящото производство, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ- за отмяна на заповед № 331/19.08.2014 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.3, т.7 и т.10 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност младши възпитател и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение в размер на сумата 700 лв. в периода 19.08.2014 г.-24.09.2014 г.,ведно със законната лихва. Наказанието е наложено за нарушения извършени на 03.08.2014 г.: касаторът допуснал по време на дежурство на територията на интерната външни лица; допуснал четирима ученици да напуснат територията на интерната в нарушение на дневния режим и не уведомил незабавно за бягството им директора; на 13.08.2014 г. не включил своевременно осветлението в коридорите и фоайето, с което създал предпоставки за извършване на кражба .По този начин не изпълнил заповед № 309-а/ 02.07.2014 г. и т.1 и т.3 от заповед № 319/18.07.2014 г. на директора и задълженията си по т.т 17, 22, 27, 28, 30, 31, 34 пр.2, 3 , 6 и 7 от длъжностната си характеристика. Въззивният съд е приел, че той е бил запознат със съдържанието на цитираните заповеди.Направил е извод,че заповедта е мотивирана и е спазена законовата процедура по налагане на дисциплинарното наказание. Счел е, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Намерил е за неоснователни възраженията на касатора, че не знае наизуст длъжностната си характеристика и задълженията си по нея, тъй като са му били връчени преписи от основната и допълнителните длъжностни характеристики. Приел е също така ,че наложеното наказание е съответно по тежест на извършените нарушения ,а освен това касаторът не е въвел този довод с исковата молба.Позовал се е на задължителна съдебна практика в този смисъл.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Поставя следния въпрос:
-след като с исковата молба е оспорена законността на дисциплинарното уволнение, следва ли същата да съдържа нарочно оплакване за неспазване разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ или проверката за правилното приложение на тази разпоредба се поглъща от оспорването на законността на дисциплинарното уволнение.
Намира, че изводите на въззивния съд за преклузия на довода за несъответствие на тежестта на наложеното наказание на извършените нарушения противоречат на приетото в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д. №994/2011 г. ІІІ г.о.,гр.д.№34/2012 г., ІІІ г.о., гр.д.№626/2009 г., ІІІ г.о., а освен това и на приложени решения на районни и окръжни съдилища, за които няма данни дали са влезли в сила и следователно не е доказано,че представляват съдебна практика.
К. съд констатира още и че към отговора на исковата молба е приложено копие от заповед № РД 14-76/12.09.2014 г. на министъра на образованието и науката, издадена на основание чл.10 ал.6 ЗНП и чл.12 ал.1,4 и 7 ППЗНП, с която закрива Социално педагогически интернат-гр.С., поради преустановяване на образователно-възпитателния процес и липса на настанени ученици за учебната 2014/ 2015 г. Разпоредено е трудовите правоотношения да бъдат уредени при условията на чл. 328 ал.1 т.1 КТ , имуществото да се предостави за ползване на Регионалния инспекторат по образованието-Я., учениците да се настанят в СПИ-с.Д. и СПИ-с.Варненци,задължителната документация да се съхранява в СОУ „П.К.Я.”-гр.С., документите обект на НАФ след обработването им да се предадат на ЦДА, документите с дългосрочно справочно значение да се предадат в приемащото училище, фондът учебници да се съхранява в училищата, в които са настанени учениците на закритото училище.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Според разясненията , дадени с ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, т.1, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 ГПК, като даденото разрешение с ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК,т.10 следва да намери приложение и в този стадий от процеса. Въпросът за евентуалната нищожност или недопустимост следва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от касатора. В случай, че в производството по чл.288 от ГПК съдът приеме, че съществува вероятност обжалваното решение да не е валидно или да не е допустимо, е длъжен да го допусне до касационен контрол, а окончателната преценка ще се извърши с решението по същество .
В процесния случай касационният съд намира, че е налице вероятност двете предходни съдебни инстанции да са се произнесли по искова молба, насочена срещу ненадлежен ответник.Създадена е задължителна съдебна практика с решения по гр.д.№77/2009 г. ,ІІІ г.о., гр.д№ 3737/2008 г., ІІ г.о. и др. постановени по реда на чл.291 т.1 ГПК и чл. 290 ГПК, според които когато в акта за закриване на държавно учебно заведение не е посочен друг правоприемник, държавата чрез министерството, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, носи отговорност за задълженията му. Според разрешението в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК –т.5 е налице недопустимост на въззивното решение, когато се търси защита срещу неправилно конституиран ответник.
Предвид изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от касатора основания за допустимост на касационния контрол.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39/27.02.2015 г. по гр.д.№ 38/2015 г. на Окръжен съд-Ямбол.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: