ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1042
София, 08.10. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 487 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на А. С. А. от гр.Ямбол срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 15.ХІІ.2009г. по в.гр.д. № 539/2009г. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба Министерство на отбраната – под.22600 с.Русокастро, община К., не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
С атакуваното решение Б. е потвърдил решението на Бургаския РС от 03.VІІ.2009г. по гр.д. № 1113/2009г., с което са отхвърлени предявените от А. Сл. А. срещу под.22600 – Р. искове за присъждане на 10440лв., представляващи обезщетение по чл.237 ал.1 във вр. с чл.238 ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, и на 3619.20лв., представляващи обезщетение по чл.255 ал.2 от същия закон, ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на исковете до окончателното им изплащане. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като в базата за определяне размерите на обезщетенията не следва да се включва и изплатената на ищеца през месец ноември 2008г. еднократна допълнителна заплата към възнаграждението му, тъй като тя няма постоянен характер. Дължимите на ищеца обезщетения, определени въз основа на брутното му възнаграждение за месец октомври – 765.60лв., включващо основното и допълнителните такива с постоянен характер, каквито са тези за продължителна служба, за специфични условия на труд, за вредни за здравето условия, за притежаване на научно звание и научна степен и др., са в размер на 11484лв. по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ за прослужените от него 15 години и в размер на 3981.12лв. по чл.255 ал.2 от същия закон, а те са му изплатени.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК /приложеното към касационната жалба и допълнително представеното/ относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса “при определяне базата за изчисляване на еднократно парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба следва ли в нея да се включва и така наречената “тринадесета заплата”, изплатена съгласно чл.227 от ЗОВС” в противоречие със съдебната практика, обективирана в представени две решения на Върховния административен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен за спора е въпросът, от който зависи законосъобразното му разрешаване и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различно решение по спора.
В разглеждания случай с представените решения на В. по административни дела № 7322/2003г. на 5 чл. състав и № 832/2006г. на V отд. не се обосновава противоречива практика по релевирания от касатора материалноправен въпрос /виж в този смисъл т.3 от ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК/. Освен това, въпросът е разрешен от въззивния съд в съответствие със закона и с вече установената задължителна практика на ВКС с постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 329/30.ІV.2010г. по гр.д. № 946/2009г. по описа на ІІІ ГО и № 370/28.VІІ.2010г. по гр.д. № 949/2009г. по описа на ІV ГО, която настоящият състав споделя изцяло.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на касатора не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, № ІV-124/15.ХІІ.2009г. по гр.д. № 539/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: