4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1044
С., 03.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 339 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 364 от 19.12.2011 година по гр.д. № 688/2011 година на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 144 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 192/2011 г. на Свиленградски районен съд, с което на основание чл. 59, ал. 2 СК е определено местоживеене на детето В. Т. К., родено на 10.01.2005 г. при майката Д. С. А. в [населено място], на която е предоставено упражняването на родителските права при определен режим на лични контакти между детето и бащата Т. В. К., осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 100 лева. Съдът е приел за установено, че родителите на детето са разделени след фактическо съжителство в [населено място], приключило през 2010 г. През месец юли 2010 г. майката на детето Д. А. е сключила граждански брак с И. А., от когато живее в [населено място] ведно с детето В., съпругът си и синът му С. А., [дата на раждане] Прието е, че и двамата родители разполагат с необходимата материална база за отглеждане на детето и притежават добри родителски качества, но с оглед възрастта и пола на детето, по-пригодна да го отглежда и възпитава е майката; че детето се нуждае от непосредствена майчина грижа, адаптирало се е в новото семейство на майката, изграждайки емоционални връзки с членовете му, поради което в негов интерес е да живее при майката, която следва да упражнява и родителските права.
Касационна жалба против решението на Хасковски окръжен съд е постъпила от Т. В. К. от [населено място]. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, съдът не е съобразил всички обстоятелства, имащи значение при решаване въпроса за родителските права; че в нарушение на т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. ОСГТК ВКС, въззивният съд не е извършил контрол за обоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд; в нарушение на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност съпоставка между фактите, изнесени в социалните доклади на ДСП [населено място] и [населено място] и не е отчел обстоятелството, че вещите лица, изготвили комплексната експертиза нямат специализация с деца. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 233 от 25.03.2009 г. по гр.д. № 6409/2007 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение и решение № 181 от 20.05.2009 година по гр.д. № 893/2008 г. на Второ отделение на Върховния съд, съгласно които при предоставяне на родителските права съдът следва да съобрази данните от социалния доклад; решение № 1203 от 20.11.1993 година по гр.д. № 514/1993 г. на Второ отделение на Върховния съд и решение № 127 от 04.03.2009 година по гр.д. № 5829/2007 г. на Четвърто отделение на Върховния касационен съд, съгласно които следва да бъде отчетено и дали родителят не е демонстрирал морално укоримо поведение, както и изразеното от детето предпочитание към един от родителите. Приложено е и решение от 09.10.2008 г. по гр.д. №_ 486/2008 г. на Софийски окръжен съд, изводите в което са основани върху принципа, че определящ за предоставяне на родителските права е интересът на детето.
Ответницата по касационната жалба Д. С. А. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Хасковски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Формираният от въззивния съд извод при кого от родителите да живее малолетното дете е съобразен с постановките на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС – съдът не е отдал значение на отделни факти, а е разгледал съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Извършил е преценка на фактите, установяващи, че и двамата родители притежават качества за отглеждане и възпитание на детето; че и двамата разполагат с добри условия за отглеждане на детето и в съответствие с раздел ІІ, б. “е” и б. “ж” от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС е формирал извод, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава дете от женски пол в ниска възраст, нуждаещо се от непосредствена майчина грижа.
Неоснователни са и доводите за постановяване на въззивното решение в нарушение на т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. ОСГТК ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС, доколкото възприетите в тях постановки са приложими при действието на ГПК от 2007 г. и предвид предмета на делото – спор за родителски права, при който съдът допуска доказателства и служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните. В решението са преценени всички обстоятелства, касаещи интересите на малолетното дете, а изводът, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката е формиран след преценка на данните, съдържащи се в социалните доклади за всеки от родителите; след преценка на свидетелските показания и заключение на приета по делото комплексна психолого-психиатрична експертиза, съгласно която ключова фигура в живота на детето е майката, с която съществува силна емоционална връзка; налице е много добра адаптация на детето към настоящата му жизнена среда – предпоставка за чувство на сигурност и благополучие, както и изградени близки емоционални отношения и привързаност към членовете на новото му семейство.
Неоснователен е и поддържания от касатора довод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Обжалваното въззивно решение е изцяло съобразено с изводите в решение № 233 от 25.03.2009 г. по гр.д. № 6409/2007 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, решение № 181 от 20.05.2009 година по гр.д. № 893/2008 г. на Второ отделение на Върховния съд и решение от 09.10.2008 г. по гр.д. №_ 486/2008 г. на Софийски окръжен съд – при предоставяне на родителските права съдът е съобразил данните от социалните доклади и е формирал изводите си, изхождайки от интересите на малолетното дете.
Приложените към касационната жалба решение № 1203 от 20.11.1993 година по гр.д. № 514/1993 г. на Второ отделение на Върховния съд и решение № 127 от 04.03.2009 година по гр.д. № 5829/2007 г. на Четвърто отделение на Върховния касационен съд не са относими към правния спор – по делото не е установено морално укоримо поведение на майката, а към момента на постановяване на решението детето не е навършило десет години; не е следвало да бъде изслушано от съда на основание чл. 138 СК вр. с чл. 15, ал.1 З., а съгласно заключението на психологическата експертиза, поставянето на детето в ситуация да изрази пряко предпочитание към един от родителите си би се отразило зле на психиката му (да доведе до трайно чувство за тревога, безпокойство, вина, потиснатост), което изключва изслушване на детето при условията на чл. 15, ал. 2 от Закона за защита на детето.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК разноски в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 05.03.2012 г. с адвокат В. О. от Хасковска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364 от 19.12.2011 година по гр.д. № 688/2011 година на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. В. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. С. А. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: