О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1044
София, 09.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело № 3175/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. Й. Ш. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. С. от АК-П., е подал касационна жалба срещу решение № 71 от 23.02.2015 година по гр.д. № 1022/2014 година на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 774 от 20.10.2014 г. по гр.д. № 1293/2013 г. на районен съд П.. Вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на касатора срещу И. Н. В. от [населено място] за заплащане на сумата 6 968, 40 лева, съставляваща намаляване на цената при частична евикция на вещ, с правно основание чл.190, ал.2 ЗЗД. Касаторът развива доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата И. Н. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Ц. от АК-П., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Изложението за допускане на касационно обжалване може да се квалифицира по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. В него се съдържат твърдения за постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.189 и чл.190 ЗЗД. Касаторът се позовава на решения № 261 от 09.10.2012 г. по гр.д. № 390/2012 г. на ВКС, Второ г.о.; № 424 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 1872/2010 г. на Четвърто г.о. и № 79 от 27.04.2012 г. по в.г.д. № 106/2012 г. на Варненския апелативен съд, за което няма данни да е влязло в сила. Поставени са на разглеждане следните въпроси: 1.С оглед диференцирането на евикцията като пълна или частична, от значение ли е обстоятелството, че евинцираната вещ има и самостоятелен вещноправен статут? 2. Разваля ли се по право договорът за покупко-продажба с влизане в сила на съдебното решение за пълна евикция? Разваля ли се по право договорът за покупко-продажба по отношение на евинцираната част с влизане в сила на съдебното решение за частична евикция? 3. В случаите на съдебно отстранение длъжен ли е и има ли право недобросъвестният купувач да иска разваляне на договора, за да се породи правото му да иска връщане на цената или част от нея? 4. Налице ли е „осъществена” съдебна евикция, когато е постановено решение по установителен иск за собственост, предявен от трето лице, в случай че третото лице е било във владение на имота?
За да отхвърли иска на касатора за намаляване на цената на евинциран недвижим имот съставът на въззивния съд е приел, че се касае до пълна, а не до частична евикция. Със сила на присъдено нещо по гр.д. № 1151/2009 г. на районен съд П. е установено, че процесното бояджийско ателие представлява самостоятелен обект на правото на собственост и е подробно индивидуализирано по граници, съседи, площ, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Като такова то е описано и в приложените нотариални актове и в този смисъл е годен обект на гражданския оборот. Следователно необосновано се явява твърдението на ищеца-сега касатор, че се касае до частична евикция на вещ, при която може да се иска намаляване на цената на имота на посоченото в исковата молба основание – чл.190, ал.2 ЗЗД. При пълна евикция, какъвто е разглеждания случай, евинцирания купувач трябва да поиска по съдебен ред разваляне на договора за покупко-продажба и връщане на цената, тъй като той /договорът/ не се разваля по право. В този смисъл е цитираната по-нова трайна и задължителна практика на ВКС, която последователно се придържа към посочените постановки.
Първият въпрос не е ясен по смисъл и съдържание, но от него може да се направи извод, че касаторът се съмнява в разграничаването на понятията „пълна” и „частична” евикция в зависимост от статута на веща – самостоятелна вещ или част от вещ, от които произтича и различния им правен режим – чл.189 ЗЗД и чл.190 ЗЗД. В случая е несъмнено, че той е съдебно отстранен от вещ, която принадлежи изцяло на трето лице и неговия път за защита е чрез предявяване на иск за разваляне на продажбата по чл.87 ЗЗД и за връщане на платената цена. В този смисъл трябва да се отговори и на втория въпрос за начина му на защита, който правилно е посочен във възивното решение. Третият въпрос е поставен хипотетично в общо-теоретичен порядък, тъй като не е предмет на разглеждане в производството – иск за разваляне на договора за продажба не е предявен и въпросът за добросъвестността на купувача не стои. Същото се отнася и за четвъртия въпрос, по отношение на който не е ясно какъв е поводът за извеждането му в изложението. Независимо от това може да се посочи, че отговорът му се съдържа в т.2 от ТР №8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК ВКС и във задължителна практика на ВКС – напр. решение № 41 от 05.05.2015 г. по гр.д. № 85/2013 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
С оглед изложеното трябва да се приеме, че не са осъществени основното и допълнително изисквания на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването. При този изход на делото касаторът дължи разноските за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 71 от 23.02.2015 година по гр.д. № 1022/2014 година на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Й. Ш. от [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. В. от [населено място] сумата 240 лева /двеста и четиридесет лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.