4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1044
[населено място], 17.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1051 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №ІІ-105 от 03.05.2011г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. 1898/2010г., с което е потвърдено решение № 87/23.07.2010г. по гр.д. № 899/2009г. на Районен съд – Несебър за уважаване на предявения от Н. Т. П., Г. К. П. и П. Г. Т. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на З. Я. П. и И. Я. К. да премахнат изграден тухлен зид в съсобствения имот, находящ се в дъното между жилищната сграда в източната част на имота и вътрешната регулационна линия към имот пл. № *, както и изградените три броя бетонови колони, асмалък от метални дървени летви, два броя метални тръби, от които едната ползвана за простор, а другата за сателитна чиния, както и за осъждане на същите ответници да заплатят на основание чл. 31, ал.2 ЗС сумата 183,88лв. обезщетение за ползите, от които са били лишени за периода от 01.09.2009г. до 23.12.2009г.
Жалбоподателите З. Я. П. и И. Я. К. чрез пълномощника си адв.Х. намират решението за неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовават на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК. Изтъкват, че в противоречие с практиката на ВКС е разрешен въпроса за задължението на съда да вземе предвид настъпили след предявяване на иска факти и да зачете силата на присъдено нещо на първоинстанционното решение в частта, която не е била обжалвана. На второ място считат, че също в противоречие с практиката е разрешен въпросът за съотношението на решения по чл. 32, ал.2 ЗС и чл. 108 ЗС за определяне дяловете на съсобствениците. На трето място сочат пет въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Н. Т. П., Г. К. П. и П. Г. Т. в писмения си отговор поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадената жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Между страните са предявени обективно съединени искове по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 31, ал.2 ЗС. П. решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху * кв.м. от предоставените на ищците за ползване общо * кв.м. от поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], целия с площ от * кв.м., съгласно влязло в сила решение по гр.д. № 220/2008г. на Бургаски окръжен съд. Обект на касационната жалба е решението по исковете по чл. 109 и чл. 31, ал.2 ЗС.
Безспорно е, че страните са съсобственици на поземления имот и с влязло в сила решение по гр.д. № 220/2008г. на Бургаски окръжен съд е разпределено ползването на имота като според възприетия от съда вариант трети на експертизата ищците следва да ползват площ с част * кв.м., а ответниците – * кв.м., оцветени по различен начин на скицата.
Предявената с исковата молба претенция по чл. 108 ЗС за предаване владението върху * кв.м., които са предоставени за ползване на ищците, е отхвърлена по съображения, че ответниците са съсобственици и не държат имота без основание, както и че решението по чл. 32, ал.2 ЗС се ползва с изпълнителна сила и по този начин следва да се уредят споровете за ползване на дворното място.
В. съд е намерил иска по чл. 109 ЗС за основателен като е установил, че изградения от ответниците тухлен зид препятства възможността ищците да ползват предоставената им площ по силата на съдебното решение за разпределяне на ползването. Също така е установил, че в предоставеното за ползване на ищците място са поставени три бетонни колони, асмалък, две метални тръби – за простор и сателитна чиния, които също пречат на ищците.
Претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС съдът е уважил за частта от дворното място, заключена зад тухления зид, за период от датата на поканата – 01.09.2009г. до завеждане на иска, а за размера е взел предвид заключението на приетата техническа експертиза.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Липсва противоречие с практиката по въпроса за задължението на съда да вземе предвид настъпили след предявяване на иска обстоятелства и да зачете силата на присъдено нещо на решение между същите страни по иск по чл. 108 ЗС. В случая на практика става въпрос за зачитане влязлата в сила част на решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска за собственост за * кв.м. от имота. Цитираната съдебна практика: ППВС № 7/1965г., Т. № 2/2004г., т. 5 има отношение към нормата на чл. 188, ал.3 ГПК/отм./, сега чл. 235, ал.3 ГПК, която изисква съдът да вземе предвид и факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В. съд в случая е взел предвид, че първоинстанционното решение частично е влязло в сила и е разрешил спора в обжалваната част. Предявените искове по чл. 108 и 109 ЗС са самостоятелни; те осигуряват различна защита на правото на собственост – в единия случай на правото на съсобственика да владее частта от имота, предоставена му за ползване, а в другия случай на правото на съсобственика да иска отстраняване на пречки, осуетяващи ползването на отредената му за ползване част. Ето защо отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС в конкретния случай не предопределя неоснователност и на иска по чл. 109 ЗС.
Решение № 427 от 16.07.2010г. по гр.д. № 732/2009г. на І г.о. разглежда въпроса дали представлява процесуално нарушение отказът на съда да открие производство по оспорване на удостоверение. В Решение № 61 от 30.04.2010г. по гр.д. № 741/2009г. на І г.о. се приема, че чл. 188, ал.3 ГПК/отм./ е приложим докато делото е висящо и по него могат да се събират доказателства. Тези съдебни актове нямат отношение към релевантните за настоящия спор въпроси.
Не е налице противоречие с практиката и по втория въпрос за съотношението между решение по чл. 32, ал.2 ЗС и решение по чл. 108 ЗС при определяне квотите на страните в съсобствеността. На първо място, този въпрос изобщо не е разрешен в обжалваното решение. Освен това, видно, че претенцията по чл. 108 ЗС е отхвърлена не поради това, че ищците не са съсобственици на имота или че квотата им е по-малка от приетата в решението по чл.32, ал.2 ЗС, а поради изпълнителната сила на решението по чл. 32, ал.2 ЗС. Ето защо отхвърлянето на иска за собственост с първоинстанционното решение не обуславя промяна в правата на страните и няма отношение към спора по чл. 109 ЗС.
Поради това приложените съдебни решения, свързани с характера на производството по чл. 32, ал.2 ЗС не следва да бъдат обсъждани. Няма съмнение, че в този иск съдът не разрешава спор за собственост, в какъвто смисъл е цитираната практика.
Поставените правни въпроси, сочени като основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК са следните: 1. може ли да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС ако ищците с противоправните си действия са се поставили в невъзможност да упражнят правата си? 2.може ли да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС за премахване на тухлен зид, ако ищците са построили незаконна стопанска постройка, която осуетява упражняването на техните права; 3. следва ли да се уважи иск по чл. 109 ЗС с мотив, че ответника пречи да се упражни определеното на ищеца с производство по чл. 32, ал.2 ЗС реално ползване? 4. при обективно съединяване на искове с правно основание чл. 108 и 109 ЗС, при което първият е отхвърлен и решението е влязло в сила, следва ли въззивният съд на основание чл. 253, ал.3 ГПК да вземе под внимание този факт, настъпил след предявяване на иска? 5. при разглеждане на иск по чл. 109 ЗС и наличие на влезли в сила решения по чл. 108 ЗС и по чл. 32, ал.2 ЗС кое от двете има обуславящо значение за спора?
К. обаче по никакъв начин не са обосновали значението на тези въпроси за точното прилагане на закона и развитието на правото съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на О. на ВКС, т.4. Освен това, първият и вторият въпрос не са разрешени от въззивния съд в решението; изобщо неясно е за какви противоправни действия и незаконни постройки става дума. Останалите бяха разгледани при предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В. съд ги е разрешил в съответствие със създадената съдебна практика и изхождайки от конкретните обстоятелства по спора. Поради това допускането на касационно обжалване по тези въпроси не може да допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не установено основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход ответниците имат право на направените разноски в касационното производство, възлизащи на 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №ІІ-105 от 03.05.2011г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. 1898/2010г.. по касационната жалба на З. Я. П. и И. Я. К. от [населено място].
ОСЪЖДА З. Я. П. и И. Я. К., двете от [населено място], [улица] да заплатят на Н. Т. П. от [населено място], [улица], Г. К. П. от [населено място], [улица] и П. Г. Т. чрез нейния баща и законен представител Г. В. Т. от [населено място], кв.В., [жилищен адрес] сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: