О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1043
София, 10.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3270/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. Й. от [населено място], подадена чрез адв. А. от АК [населено място], срещу въззивно решение №43 от 03.04.2015г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 57/2015год., с което е потвърдено решение №32 от 22.01.2015г., постановено по гр.д. № 974 по описа за 2014г. на РС – [населено място], с което са отхвърлени предявените от Е. В. Й. против Областна дирекция на МВР [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ за отмяна на Заповед № 3-758/ 03.06.2014г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „системен оператор в БДС” към РУП [населено място], и Е. В. Й. е осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер 350лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, като поставя следните въпроси, уточнени от съда: 1/ „Има ли ОД на МВР като работодател правомощието да реши в рамките на определената обща бройка за съкращаване как да разпредели съответната бройка по отделните звена в рамките на съответната ОДМВР?”; 2/ „Длъжен ли е работодателят да включи в подбора по чл. 329 КТ всички служители в дирекцията, работещи на длъжност, от която се съкращава щатна бройка, или следва да включи само тези, изпълняващи такава длъжност в съответното обособено структурно звено на дирекцията, в което се извършва съкращението?”; 3/ ” Следва ли работодателят да извърши подбор между всички служители, заемащи длъжността „системен оператор” в съответните РУ на МВР?”; 4/ „Следва ли за прослуженото време да се приеме времето през което работника е заемал конкретна длъжност или следва да се вземе предвид времето през което е заемал еднакви или сходни длъжности с нея?” Счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение от 09.07.2014г., постановено по в.гр.д.№153/2014г. на ОС Търговище и решение от 08.01.2015г. по в.гр.д.№ 272/2014г. на ОС Търговище. Не прилага към изложението си цитираните съдебни актове, нито доказателства за влизането им в сила.
Ответната страна Областна дирекция на МВР [населено място] в представен писмен отговор чрез юрисконсулт Ж. взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд , поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за времето от 01.04.1992г. до 01.09.1994г. ищцата е заемала длъжността “чистач“ в РПУ-гр.О., след което е изпълнявала дейност по граждански договори. На 17.06.1996г. е назначена на длъжността “технически изпълнител“, а от 07.01.2003г. до 03.06.2014г. е преназначена на длъжността “системен оператор в БДС“ в РУП-гр.О., когато трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, поради съкращение в щата на една от двете бройки на посочената длъжност в РУП – [населено място] със Заповед №К-3997/07.05.2014г. на Министъра на вътрешните работи. Трудовият договор е прекратен след извършване на подбор по чл.329 от КТ от назначена със Заповед №З-629/08. 05.2014г. на Директора на ОДМВР-гр.Т. комисия, оценила ищцата с оценка 4.45, а другата служителка – с оценка 5.10, при което предпочитание за оставане на работа е отдадено на последната.
От правна страна съдът е приел, че тъй като съкращението касае една от две еднородни длъжности, то подборът е задължителен и следва да бъде извършен съобразно критериите по чл.329 от КТ-професионална квалификация и ниво на изпълнение на работата, като се прецени какъв е кръгът на субектите на подбора; че когато съкращението не засяга цялата структура, а нейно обособено звено(поделение, клон, цех, отдел, сектор, група и пр.), то работодателят е длъжен да извърши подбора само в рамките на обособената структура, т.е. само между служителите с еднородни трудови функции в това обособено звено; че преценката дали звеното е обособена и относително самостоятелна организационна единица се извършва не толкова по териториален, финансово-икономически или функционален признак, а въз основа на организационно-управленската му характеристика, т.е. дали структурното звено има относително самостоятелно ръководство (ръководител на поделението или клона, началник на цеха, отдела или сектора, отговорник на групата и др.; че подбор по чл.329 от КТ се извършва между служителите в рамките на съответното структурно звено за населеното място, като обединяването на няколко отделни организационни структури в регионален клон не задължава работодателя да извършва подбор между служителите в рамките на регионалното обединение, включващо клонове в различни населени места. Приел е също, че с оглед разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗМВР/2006г., районните полицейски управления се създават в областните дирекции на МВР със заповед на Министъра на вътрешните работи, като съгласно §1, т.2, б.“в“ от Инструкция №Із-2453/04.12.2012г.(Д.В., бр.99/2012г.) същите представляват организационно или териториално обособени структури, наред с които може да има и други самостоятелни звена от по-нисък ранг, ръководени от началник на РУ-чл.40 от ППЗМВР/2006г. При така очертаната нормативно организационно-управленска характеристика, е обосновал извод, че РУП-гр.О. е обособена и сравнително самостоятелна организационна единица в състава на дирекцията, което по приложеното щатно разписание включва началник, група “Криминална полиция“, група “Охранителна полиция“, полицейски участък в [населено място], оперативна дежурна част, група “Български документи за самоличност“ и администрация; че с цитираната заповед на Министъра на вътрешните работи е разпоредено съкращаването на една от двете бройки системен оператор в БДС в посоченото РУП, поради което работодателят при изпълнение на заповедта разполага с правомощието да извърши подбор по чл.329 от КТ само в рамките на РУП-гр.О., без да е длъжен да разшири кръга на лицата и с тези в РУП-гр.П. и РУП-гр.Т., нито с тези в група “БДС“ в самата дирекция, които изпълняват други задачи по снемане на биометрични данни и изготвяне на самите документи, както и без да включва системните оператори от група “Администрация-РУ“, които изпълняват други трудови функции и са обучени да използват различна нормативна база, различни автоматизирани информационни системи и разполагащи с различно ниво на достъп, съгласно показанията на свидетелите и приложените длъжностни характеристики. В подкрепа на този си извод съдът се е позовал на мотивите към Тълкувателно решение №3/2011г. на ВКС, ОСГК, в които е посочено, че “При задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсегът на същия-между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работата или в по-широк кръг, чрез включването на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности.“ поради това е обосновал извод, че законосъобразно подборът е извършен само между ищцата и служителката М. С. . След анализ на доказателствата съдът е счел за неоснователен наведеният от защитата на ищцата довод за допуснат конфликт на интереси и нарушаване на принципа за добросъвестност по чл.8 от КТ при извършване на подбора. Посочил е, че сестрата на М. С. – Е. С., която заема длъжността „Началник на “Човешки ресурси“” в ОДМВР не е включвана и не е участвала в работата на комисията, след включването й в комисия за изготвяне на график за поетапно намаляване броя на заетите в спомагателните дейности служители със Заповед №З-346/10. 03. 2014г. на Директора на ОДМВР, същата не е участвала дори и в заседанията на тази комисия, съгласно приложените протоколи №6822/12.03.2014г. и №7114/14.03.2014г., нито в консултациите със синдикатите, а след завръщането си от отпуск добросъвестно и своевременно е обявила посоченото обстоятелство с нарочна декларация №8731/27.03.2014г. по реда на чл.12, т.4 от ЗПУКИ до работодателя. В тази връзка е обосновал извод, че не са налице и каквито и да е било доказателства за нейна намеса в дейността на комисията по подбора, или за оказване на косвено давление над участниците в същата. За основателен въззивният съд е намерил доводът на ищцата за необективност на втория показател от критерия за ниво на изпълнение на работата -“състояние на дисциплината през последните четири години“, не толкова с оглед субективните възприятия на разпитания свидетел относно начина на награждаване на служителите, колкото предвид посочения отрязък от време, определен по необясним начин и недаващ представа за поведението на служителя през целия период на заемане на длъжността, каквато е целта на оценяването и което време в конкретния случай е със значително по-голяма продължителност и за двете служителки. Въпреки това е приел, че дори и да се игнорира факта за получена от другата служителка награда и средната й оценка по този критерий да е също като на ищцата – 2.40, то втората служителка отново е с по-висок общ бал – 4.60, при 4.45 за ищцата. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е счел, че професионалната квалификация на служителката М. С. следва да се приеме за по-висока, с оглед по-голямата продължителност на прослуженото време на посочената длъжност -13г., при 11 години за ищцата, който показател е изцяло обективен и не подлежи на съмнение. С оглед на тези обстоятелства е изградил и решаващия си извод, че подборът по чл.329 от КТ е осъществен при спазване на нормативните изисквания, като при равно ниво на изпълнение на трудовите функции предпочитание за оставане на работа е отдадено на системния оператор, притежаващ по-висока професионална квалификация, предвид по-продължителното време на заемане на посочената длъжност, обуславящо извод за законност на уволнението по чл.328, ал.1, ал.2, т.2 от КТ. Съобразно тези си доводи е счел предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-2 от КТ за неоснователни.
Съгласно действащата уредба касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт.Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, като се обосновава и в какво се състои твърдяното противоречие, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
В случая първият и четвъртият въпрос на касатора не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и поради това не съставляват общо основание за достъп до касация. Липсват във въззивното решение правни разрешения по такива въпроси и същите не обуславят крайните решаващи изводи на съда.
Останалите два въпроса – втори и трети по изложението, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда и са от значение за изхода на спора, съставляват годно общо основание за допустимост. Не е налице обаче поддържаното допълнително такова по чл.280 т.2 ГПК. Съгласно задължителните постановки, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Такъв е процесния случай – в изложението си касаторът във връзка и с четирите си въпроса се е позовал на основанието по чл.280 т.2 ГПК, поддържал е наличие на противоречие на въззивното решение с решение от 09.07.2014г., постановено по в.гр.д.№153/2014г. на ОС Търговище и решение от 08.01.2015г. по в.гр.д.№ 272/2014г. на ОС Търговище, но не е приложил към изложението си цитираните съдебни актове, нито доказателства за влизането им в сила. Изложеното е достатъчно, за да се обоснове извод, че поддържаното основание по чл.280 т.2 ГПК не е налице.
Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи следното :
Наличието на противоречива практика по правен въпрос обаче не винаги е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Възможно е по прилагането на определена правна норма да съществува противоречива съдебна практика, която обаче е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решение по реда на чл. 291 ГПК. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос. В случая по поставените от касатора два въпроса, съставляващи общо основание, практиката е уеднаквена чрез редица актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК- пр. решение № 306 от 9.10.2013г. по гр.д.№ 1851/13г. на ІV г.о., № 290 от 11.07.2012г. по гр.д.№ 882/11г.на ІV г.о., № 329 от 13.07.2011г. по гр.д.№ 1073/10г.на ІV г.о. и др. С тях се приема следното– целта на подбора по чл.329 от КТ е работодателят преди уволнението да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на работниците, изпълняващи идентични трудови функции. Акцентът е на естеството на осъществяваните трудови функции, защото се цели на работа да останат най – квалифицираните и тези, които най – добре се справят с конкретната работа. Затова подборът не следва да се извършва в рамките на цялото предприятие, а в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването в щата. Основната характеристика за относителна самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно – управленската, като се държи сметка и за следните критерии – териториален, финансово-икономически и функционален. Въззивното решение не се отклонява от това правно разрешение.
В обобщение следва да се посочи, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №43 от 03.04.2015г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 57/2015год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: