1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1046
ГР. София, 27.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.10.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №725/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Б. Л. срещу въззивното решение на Окръжен съд Д. /ОС/ по гр.д. №881/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното определение за издаване по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, отм. на дубликат от изпълнителен лист в полза на Е. Д. против касатора, за сумата от 1320 лв. – неплатена наемна цена по договор между страните, ведно с лихви и разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2 и 3. Сочи, че същественият материалноправен въпрос погасен ли е по давност дългът, при направено от него възражение по чл.248, ал.3 от ГПК отм. и прекъсва ли молбата за издаване на изпълнителен лист / респ. на дубликат/ давността е решен в противоречие с решения на ВС без задължителен характер и е от значение за спора и точното прилагане на закона.
Въззивният съд е приел, че вземането на молитЕ.та, като установено със съдебно решение, се погасява с петгодишната давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД. В случая тя тече от влизане в сила на решението на 19.10.04 г. и не е изтекла към подаване на молбата за дубликат от изп. лист на 17.02.08 г. Обжалваното решение е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав, според което молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист не прекъсва давността и тя е изтекла към момента на постановяване на въззивното решение.
Въпросът за погасяването на дълга по давност, за което длъжникът е възразил в производството по издаване на дубликат, не е решен от въззивния съд в противоречие с цитираните от касатора решения на ВС №854/66 г. и 1739/60 г. В тях, с оглед конкретния предмет на спора, е прието, че давността по чл.117, ал.2 от ЗЗД се прекъсва с подаване на молба от кредитора до съдебния изпълнител за принудително събиране на вземането – чл.116, б.”в” от ЗЗД и с подаване на молба за издаване на изпълнителен лист по извлечение от сметка, т.е. на несъдебно изпълнително основание по чл.237 и 242 от ГПК – чл.116, б.”б” от ЗЗД.
Тези две конкретни – в частност, разрешения не изключват прекъсването на давността с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, респ. на дубликат, при съдебно решение като изпълнително основание, пак в хипотезата на чл.116, б.”б” от ЗЗД. Трайната съдебна практика приема, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист / респ. дубликат/ представлява акт на разпореждане с изпълняемото право. Определението за издаване на дубликат се ползва със сила на пресъдено нещо относно правото да се иска дубликат, но и относно изпълняемото право.
Въпросът е от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – разработен е в практиката, вкл. в задължителната ППВС №3/80 г., указващо единството на гражданския процес, като исков и изпълнителен, и целта му – да даде законно съдействие на носителя на дадено право, а в закона не е налице празнина или неяснота, налагаща тълкуването му.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Д. по гр.д. №881/09 г. от 28.01.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: