1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1046
ГР. С., 28.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.09.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №406/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. К. и К. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №473/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от В. П. и С. П., като кредитори на втория от касаторите искове по чл.135, ал.1 от ЗЗД – обявена е относителната недействителност на сключените от касаторите съответно с Р. Х. и Н. Г. договори за продажба и за дарение на недвижими имоти, притежавани от прехвърлителите в СИО и описани подробно в решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позововат на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК по въпроси от предмета на спора.
Намират, че въпросът: може ли по реда на чл.135 от ЗЗД да се обяви за недействителна цялата разпоредителна сделка, извършена с имот – СИО, за личен дълг на единия съпруг е решен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 от ГПК и се решава противоречиво от съдилищата.
Въпросът: могат ли да са предмет на отменителния иск разпореждания на длъжника с права, спрямо които не може да се насочи принудително изпълнение, е решен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС по реда на ГПК отм. – Р №1562/82 г. на първо г.о. Там е прието, че не могат да бъдат предмет на отменителния иск разпореждания на длъжника с права, спрямо които не може да се насочи принудително изпълнение.
Въпросът: налице ли е увреждане на кредитора, когато длъжникът освен имуществото, с което се е разпоредил с процесната по отменителния иск сделка, има и друго, от което кредиторът може да се удовлетвори без особени затруднения, не е застъпен от въззивния съд в противоречие с практика на ВС по реда на отм. ГПК – Р №655/07 г. на второ г.о., където е посочено, че отменителният иск е субсидиарен и може да се уважи само ако длъжникът няма освен отчужденото и друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори.
В теорията и съдебната практика е утвърдено разбирането, че отменителния иск по чл.135 от ЗЗД има за цел да запази имуществото на длъжника като общо обезпечение за кредиторите му – чл.133 от ЗЗД, така че те да могат се удовлетворят от него, насочвайки принудително изпълнение върху съставките му – вещи / вкл. имоти/, пари, права и пр.
В случая ищците са кредитори на касатора К. с вземане от непозволено увреждане в размер на общо 40 000 лв. – т.е. дългът е личен на единия съпруг. С иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД са обявени за отнносително недействителни спрямо ищците разпорежданията на ответниците – касатори с два недвижими имота, притежавани от тях в СИО и прехвърлени съответно с договор за продажба и за дарение на всяко от децата им / отв. Х. и Г./. Въззивният съд е приел, че дори прехвърленият с продажба недвижим имот да е единствено жилище на ответниците по иска, според твърденията им, несъквестируемостта му е изключена на осн. чл.445, ал.2,т.1 от ГПК поради произхода на задължението.
При така приетото въпросът на касаторите: могат ли разпорежданията на длъжника с несеквестируемо имущество да са предмет на отменителния иск е общо зададен и не е свързан с извода на ОС в конкретността на казуса за отпадането на несеквестируемостта на законно основание. Освен това и в общия случай, когато не е налице законно основание за отпадане на несеквестируемостта, практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, приравнена на задължителната по см. на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК безпротиворечиво приема, че със самото разпоредително действие с несеквестируем имот несеквестируемостта отпада по волята на разпоредилия се, в чиято полза и за закрила е установена. В този смисъл са решения №170 по гр.д. №100/10 г. на четвърто г.о. №456/10 г. по гр.д. №1294/09 г. на четвърто г.о. на ВКС и други. Или по този въпрос въззивното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВС от 1982 г., а и тя е загубила значение, с приетото друго в практиката по чл.290 от ГПК.
По въпроса може ли да се уважи искът по чл.135 от ЗЗД, когато е установено, че длъжникът има и друго имущество, извън разпореденото, от което кредиторът може да се удовлетвори въззивният съд не се е произнесъл, защото не е бил въведен в спора. Според приетото в приложеното от касатора Р №655/07 г. на ВКС, второ г.о. длъжникът е този, който може да възрази по иска, че разполага и с друго имущество /което да посочи и докаже/ за пълно удовлетворение на кредитора, извън това с което се е разпоредил, така че разпореждането не уврежда кредитора. Такова твърдение и почиващият на него довод ответниците не са навели и установили по делото. Или въпросът изисква конкретни фактически данни за длъжниковото имущество, извън това по атакуваните с иска сделки, останал е извън предмета на спора и сега поставен е без значение за него.
По третия – първи в изложението, въпрос относно дали при личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот – СИО се обявява за недействителна спрямо кредитора изцяло или само за ? ид.ч. на съпруга – длъжник, наистина има противоречива практика, вкл. по чл.290 от ГПК, както е посочено и в жалбата. В повечето от решенията по чл.290 от ГПК – Р №566/10 г. по гр.д. №1473/09 г. на четвърто г.о., №229/10 г. по т.д. №37/09 на І-во т.о., по гр.д. №3338/08 г. на първо г.о. на ВКС, се приема, че относителната недействителност на сделката с имота- СИО се обявява само за частта на съпруга- длъжник, от която кредиторът може да се удовлетвори при насочване на принудителното изпълнение върху общия имот. Отчита се уредения в закона начин на прекратяване на СИО през време на брака чрез насочване на принудително изпълнение върху обща съпружеска вещ за личен дълг на единия съпруг при неоспоримо равенство на дяловете – чл.502 -506 от ГПК и обезпечителния характер на отменителния иск.
В други решения по чл.290 от ГПК – напр. по гр.д. №1764/09 г., на трето г.о., се приема, че съпружеската общност е бездялова, през време на брака единият съпруг няма и не може да се разпорежда със своята част от имота, поради което отмяната следва да се постанови за цялата сделка с имота, а не за част от него.
Според този състав на ВКС констатираното противоречие, при характера на относителната недействителност, няма практическо значение. И двете разрешения не увреждат интереса на съпруга – недлъжник и на приобретателите по сделката. Относителната недействителност на сделката е само спрямо увредения кредитор и не засяга действието й между сключилите я страни. И в случаите, когато за относителна недействителна е обявена цялата сделка /за целия имот/, кредиторът може да се удовлетвори принудително само от половината; частта на съпруга – недлъжник не се продава – чл.504, ал.2, вр. с чл.500 от ГПК, респ. неговите права върху имота и на придобилите ги от него с процесната сделка лица, не се засягат от недействителността по чл.135 от ЗЗД. Тя обезпечава възможността на кредитора да се удовлетвори от имота при принудително изпълнение, и няма практически смисъл в случаите, когато тази възможност е изключена / Р №19/09 г. по т.д. №751/08 г. на първо т.о. на ВКС/.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №473/10 г. от 17.11.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: