О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1047
гр. София 12.09.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1854 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Д. П. А. срещу решение № III – 147/15.11.2012 г. по в.гр.дело № 1443/2012 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 225/11.05.2012 г. по гр.дело № 4832/2008 г. на Бургаския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Д. П. А. против [фирма] [населено място] и против С. о. „Б.” [населено място] с пр.осн.чл.60 КТ за прогласяване нищожността на Колективен трудов договор от 12.05.2008 г., сключен между [фирма] и С. о. „Б.”, като подписан в нарушение на императивните разпоредби на КТ и при липса на воля.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите – 1. по приложението на чл.26,пр.2 ЗЗД относно това как съдът следи служебно за нищожността на договора, както и чл. 60 КТ относно предпоставките за нищожност на К. и на чл.7 ГПК, 2. относно служебното начало по отношение на процесуалната легитимация на страните, 3. за преценката на съда дали съществува редовно учредена секция на КТ”П.” на територията на предприятието на работодателя и дали съществува редовно учредена С. о. „Б.” към С.”Л.” и какви са законовите критерии, които следва да са налице, за да се приеме една синдикална секция за редовно учредена, които въпроси са решение в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът [фирма], с предишно наименование [фирма] е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 225/11.05.2012 г. по гр.дело № 4832/2008 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. П. А. против [фирма] [населено място] и против СО”Б.” [населено място] иск за обявяване нищожността на чл.2,ал.2 от К. от 12.05.2008 г., сключен между [фирма] и С. о. „Б.” и вместо отменената част е прогласена за нищожна разпоредбата на чл.2, ал. 2 К. от 12.05.2012 г., сключен между [фирма] – сега с наименование [фирма] и СО”Б.”.
Жалбоподателят поддържа основание за недопустимост на предявения иск, обуславящо извода за недопустимост на постановеното съдебно решение, съответно основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1.противоречи ли на закона и представлява ли форма на дискриминация спрямо присъединените към К. работници, уговорена от страните по К. клауза, в която те приемат, че всеки работник не членуващ в синдикалната организация, страна по договора, който се присъедини към него ще трябва да се съгласи и да заплаща такса в размер на 10 лв. месечно, за да се ползва от по-благоприятните клаузи, съдържащи се в този К., решаван противоречиво от съдилищата, 2. правилно ли е определена правната квалификация на иск, подаден с пр.осн.чл.60 КТ, докато в исковата си молба ищецът не оспорва законността на съдържанието на К. или на отделни негови клаузи, а по същество оспорва процедурата, която е довела до подписване на процесния К., твърдейки, че страните по К. са нарушили чл.52,ал.1 КТ, решаван противоречиво от съдилищата, 3. притежава ли качество на юридическо лице по чл.49,ал.1 или ал.2 от КТ синдикална организация, която не е вписана по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел и която не е поделение на подобна организация и ако не, правоспособна ли е синдикална организация, която не притежава качество на юридическо лице да участва в колективно трудово договаряне на ниво предприятие, решаван противоречиво от съдилищата. Според жалбоподателя-ответник правните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът [фирма] в писмен отговор, чрез гл.юрисконсулт Р.В. е изразил становище по касационната жалба на ищеца за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбите С. о. „Б.”, чрез адв. М. А. е изразил становище по касационната жалба на ищеца за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Жалбоподателят-ищец не е изразил становище по касационната жалба на ответника [фирма].
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от жалбите е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 60 КТ.
От фактическа страна е прието, че на 12.05.2008 г. между [фирма] сега с наименование [фирма] и ответника СО”Б.” е сключен колективен трудов договор, с който са уговорени придобивки в областта на трудовите и осигурителни отношения – относно трудовите отношения, работното време, почивките, отпуските, трудовите възнаграждения и др. за членовете на синдикалната организация, страна по договора и за присъединилите се на основание чл.57,ал.2 КТ работници. Прието е, че договорът е със срок от 2 години и към момента на постановяване на въззивното решение срокът е изтекъл. Ищецът Д. А. се е присъединил към К., което съдът е приел възоснова на удостоверение № 1/01.12.2008 г.
Прието е, че с влязло в сила определение по ч.гр.дело № 282/2009 г. на ВКС III г.о. въпросът за наличието на правния интерес и допустимостта на иска е разрешен.
Жалбоподателя-ищец се е позовал на нарушение на процедурата по сключване на договора, последица от което е нищожността на същия – нарушение на чл.51а КТ – липса на проведено Общо събрание на работниците и служителите във [фирма] за приемане на проект за К. на една от двете действащи в предприятието синдикални организации, който да бъде предложен на работодателя при преговорите, че в [фирма] освен действащата СО”Б.” работят работници и служители, които членуват в СС на КТ”П.”, че е налице повече от една синдикална организация и е следвало да се изготви и предложи на работодателя съвместен проект за К., а при липса на съгласие между тях да се проведе общо събрание, което да одобри един от проектите на двете СО.
Прието е, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на повече от една синдикална организация при [фирма].
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и е приел, че секция на КТ „П.” в [фирма] [населено място] е легитимна и може да участва с упълномощен от нея представител при преговорите по колективното трудово договаряне на работните заплати, съгласно разпоредбата на чл.51 КТ. Прието е, че секцията на КТ”П.” е редовно регистрирана към СРС [населено място] и Ф. Н. с. НФ”Х.”.
Прието е, че С. р. с. на КТ”П.” [населено място] е регистриран в КТ”П.” с У. протокол от 09.05.1992 г. и е юридическо лице на основание чл. 49 от КТ и чл.5 от Устава на КТ”П.” като поделение на синдиката. Прието е, че в това си качество може да участва в колективно трудово договаряне на основание чл.51 КТ. Прието е, че синдикалната секция на КТ”П.” в [фирма] [населено място] е редовно регистрирана към С. р. с. на КТ”П.” и може да участва с упълномощени от нея представители в преговори и да представлява работниците и служителите, съгласно КТ.
Въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже датата на регистрация на СС на КТ”П.” към СРС на КТ”П.” [населено място] с оглед спора между страните относно легитимността на СС на КТ”П.а” в „Г. [фирма]. Прието е, че ищецът не е доказал, че към датата на преговорите и към момента на сключване на К. при дружеството-ответник по иска са действали повече от една легитимни синдикални организации. С оглед на това е направил извода за неприложимост на разпоредбите на чл.51а, ал.2 и ал.3 КТ и съответно до извод за недоказаност на предявения иск за нищожност на сключения К. от 12.05.2008 г. между СО”Б.” и [фирма] на основание липса на проведено Общо събрание на работниците и служителите в предприятието за приемане на проект за К. на една от двете действащи в предприятието СО, който да бъде предложен на работодателя при преговорите за сключване на договора.
По въведеното основание за нищожност на К. – нарушение на разпоредбата на чл.52 от КТ – задължения за преговаряне и за предоставяне на информация съдът е приел, че е отправена покана от СО”Б.” до управителя на [фирма] за започване на преговори за сключване на нов К. и че синдикалната организация е предложила проект за К., приложен към писмо изх. № 208-219/28.02.2008 г. В отговор на писмото Управителят на дружеството със заповед е определил комисия по водене на преговори със СО”Б.”. Прието е, че на 20.03.2008 г. е проведено първото работно събрание на Комисията и представители на СО за обсъждане на някои от текстовете на К. и определяне на последваща работна среща. Установено е, че неколкократно двете страни са обсъждали К. – на 02.04.2008 г., на 15.04.2008 г. и на 12.05.2008 г., когато са взели решение, че К. удовлетворява и двете страни и договорът е бил подписан.
С оглед на установените факти съдът е направил извода за необоснованост на доводите на ищеца Д. А. за нарушение на чл.52 КТ. Прието е за доказано, че СО”Б.” и работодателят са договаряли по сключване на К. от 12.05.2008 г., че на работниците и служителите членове на СО „Б.”чрез техни представители е предоставена информация, имаща значение за сключване на договора, че са спазени изискванията на чл.52 от КТ. Според въззивния съд неизпълнение на задълженията по чл.52,ал.2 КТ от работодателя обуславя възникване на отговорност за обезщетение за причинени вреди, но не и нищожност на сключения К.. Прието е, че на СС на КТ”П.” не е предоставяна информация, което според съда е ирелевантно за спора, поради липсата на данни тази СО да е легитимна към момента на сключване на атакувания К..
Въззивният съд е приел, че разпоредбите на чл.2,ал.2 от К. от 12.05.2008 г. според които е предвидено заплащане на присъединителна такса от 10 лв. месечно за работници и служители, които не членуват в СО”Б.”, но са се присъединили към К. по реда на чл.57,ал.2 КТ е дискриминационна и е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.8,ал.3 КТ. За да направи извода съдът се е позовал на разпоредбите на чл.4,ал.2 от Закона за защита от дискриминация. С оглед на това е направил извода, че посочената клауза от К. следва да се прогласи за нищожна. При тези съображения съдът е отменил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за прогласяване нищожността на К. от 12.05.2008 г. в частта относно разпоредбите на чл.2,ал.2 от К. и вместо това е уважил иска в тази част. В останалата част съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което установителният иск за прогласяване нищожността на К. на посочените по-горе основания е отхвърлен.
По правните въпроси:
По правните въпроси, формулирани от ищеца Д. А.:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението – по приложението на чл.26,пр.2 ЗЗД относно това как съдът следи служебно за нищожността на договора, както и чл.60 КТ относно предпоставките за нищожност на К. и на чл.7 ГПК. В подкрепа на доводите е цитирано ТР № 4/07.07.2010 г. по т.дело № 4/2009 г. на ОСГК на ВКС, която практика е неотносима към поставения правен въпрос. Със същото решение ОСГК на ВКС е дадено тълкуване по въпроси, различни от поставения от жалбоподателя. Тези въпроси са: 1. налице ли е нищожност и на какво основание на договора за замяна на недвижими имоти по чл.222-223 ЗЗД, сключен между община и физическо лице, имащ за предмет на една от насрещните престации недвижим имот, който е публична общинска собственост, когато разпореждането не е извършено от общината, а от физическо лице – т.е. от лице, което не е собственик на този имот и 2. когато по договор за замяна на недвижими имоти по чл.222-223 ЗЗД, сключен между община и физическо лице, общината е получила като насрещна престация недвижим имот-публична общинска собственост, може ли при иск по чл.108 ЗС, предявен от физическото лице против трето лице, упражняващо фактическа власт върху прехвърления от общината по замяна имот, третото лице да прави възражения по действителността на договора за замяна и вещнопрехвърлителния му ефект.
Неотносимо към поставения правен въпрос е и приложеното към изложението ТР № 1/30.03.2012 г. на ВКС по дело № 1/2010 г. на ОСГК, с което е разрешен въпросът кой е надлежен ответник по исковете по чл.344,ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чиито трудов договор е сключен при условията на чл.61,ал.2, изр.първо КТ – работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган. Неотносимо е и определение № 430/03.08.2009 г. по ч.гр.дело № 282/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК, с което е разрешен правния въпрос кои са необходимо легитимираните страни по иска с пр.осн.чл.60 от КТ за нищожност на колективен трудов договор в случай, че искът е предявен от присъединил се работник.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
По поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. С решение № 383/23.10.2003 г. по гр.дело № 3252/2001 г. на ВКС III г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че активно легитимирана да води иска за вреди, които произтичат от забавата на работодателя да преговаря за сключване на колективен трудов договор/К./ е изправната страна в преддоговорната връзка, а това е съответната синдикална организация, че отговорността на работодателя е в рамите на вредите, които произтичат от по-късното сключване на К. и се изчисляват на базата на уговореното в него. С това решение не е разрешаван формулирания правен въпрос, поради което същото не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателя.
С определение № 430/03.08.2009 г. по ч.гр. дело № 282/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК е разрешен правния въпрос кои са необходимо легитимираните страни по иска с пр.осн.чл.60 от КТ за нищожност на колективен трудов договор в случай, че искът е предявен от присъединил се работник. Цитираната практика на ВКС е неотносима към правния въпрос, поради което не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същия правен въпрос. За да се установи това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Жалбоподателят-ищец не е цитирал друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на ГПК отм. по същия правен въпрос, поради което соченото основание за допускане на касационно обжалване не се установява.
Съдът преценява, че по поставените правни въпроси в п.1-ви и 2-ри не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като същите касаят приложението на чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.60 КТ, чл.7 ГПК, чл.101 ГПК. Всяка от тези разпоредби е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в обществените условия и законодателството.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставения въпрос в п.3-ти от изложението на жалбоподателя-ищец. Въпросът касае правилността на обжалваното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същият следва да се преценява от съда ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт съдът ще извърши след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Поради това, че формулираният въпрос от жалбоподателя не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
По правните въпроси на ответника [фирма]:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя-ответник за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. За да се установи това основание следва правният въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ, обн.Д.в.бр. 59/94 г./отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Жалбоподателят не е цитирал от посочената и обозначена като задължителна практика на ВКС с разрешение на правния въпрос, различно от това във въззивното решение, поради което и не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По същият въпрос съдът намира, че не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.3-та от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата се установява, когато правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Цитираното решение от жалбоподателя-ответник от 30.10.2009 г. по гр.дело № 1005/2008 г. на Ямболския районен съд е без отбелязване, че е влязло в сила. Поради това намира, че не следва да се обсъжда разрешението на правния въпрос с невлязлото в сила съдебно решение. На това основание съдът преценява за неустановена предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателят е цитирал и множество решения на тричленни състави на Върховния административен съд. Съобразно практиката на ВКС, отразена в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата, предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Административните съдилища, оглавявани от Върховен административен съд, осъществяващ върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право – отношения, различни по правната им природа от гражданскоправните, споровете по които са подведомствени на гражданските съдилища. Следователно разрешението на правния въпрос в цитираните решения на тричленни състави на ВАС не обуславя извода за наличие на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
По поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.3 ГПК. Въпросът касае приложението на чл.8,ал.3 КТ, на чл.4,ал.1 и ал.2 от Закона за защита от дискриминация, които норми са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.2-ри и 3-ти от жалбоподателя-ответник [фирма] [населено място]. Тези въпроси касаят правилността на обжалваното решение, съответно представляват касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК и съдът следва да ги преценява само ако допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл.290,ал.1 ГПК, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Следователно поставените въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание съдът не следва да допусне касационно обжалване без да обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от ответника [фирма] [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № III-147/15.11.2012 г. по в.гр.дело № 1443/2012 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 18256/20.12.2012 г., подадена от ищеца Д. П. А., [населено място],[жк], вх.А, ет.7, чрез адв.К. Т. и по касационна жалба вх. № 410/10.01.2013 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], площадката на [фирма], чрез Р. В. гл.юрисконсулт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: