О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1048
гр.София, 04.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 615/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Н. Ч. от[населено място] е подал касационна жалба вх.№ 793 от 11.03.2010 год. срещу въззивното решение № 566 от 09.02.2010 год. по в.гр.дело № 280/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 675 от 16.11.2007 год. и решение № 209 от 23.01.2009 год. /за поправка на очевидна фактическа грешка/, постановени по гр.дело № 272/2006 год. на Разложкия районен съд, с които е отхвърлен предявения иск за признаване за установено спрямо А. А. С., К. И. Б., З. И. Б., Г. Д. С., М. Д. К. и А. М. К., че касаторът е собственик на парцел ІV в кв.275 по ЗРП на[населено място], м.”З.”, при съседи: парцел ІІ, парцел ІІІ, парцел VІІІ и път, съгласно кадастрален и регулационен план, а по сега действащия план – 60/415 ид.ч. от УПИ ІV в кв.275 по плана на[населено място], целият с площ 415 кв.м., при съседи по скица: УПИ ІХ, улица, имот пл.№ 13, имот пл.№ 12 и улица, както и на 435/495 ид.ч. от УПИ ІХ в кв.275, целият от 495 кв.м., при съседи по скица: УПИ ІV, УПИ ІІІ, УПИ ІІ, УПИ ХІV и улица, и за предаване владението върху посочените имоти.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения от касатора иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд с позоваване на решение № 256 от 08.05.1995 год. по гр.дело № 183/1995 год. на ВС, І г.о. и решение № 121 от 20.07.2001 год. по гр.дело № 1316/2000 год. на ВКС, ІV г.о. относно вещноправното и конститутивно действие на решенията на поземлените комисии за възстановяване на собствеността; б/ неправилно тълкуване на чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ/ДВ, бр.79 от 17.09.1996 год./ и на чл.48а, ал.1 ППЗСПЗЗ.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въз основа на изслушаните от него основна и допълнителна техническа експертиза, първоинстанционният съд е приел, че върху процесния имот има изградена сграда, която е част от реализирано мероприятие – С. двор-гр.Б. и е налице пречка по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници. На следващо място, районният съд е приел, че искът е неоснователен и затова, че след изменението на регулацията на парцел ІV в кв.275 от 31.07.1997 год., от същия парцел са били образувани два самостоятелни парцела – ІV и ІХ, като процесната сграда попада в последния, а се претендира друг парцел, който не се владее, нито свои от ответниците. Накрая, според първоинстанционния съд, парцел ІV в кв.275 по ЗРП на[населено място] е бил предмет на проведения търг, като е записан в договора за покупко-продажба на „склад за тютюн към мандра”.
Въззивният съд е потвърдил решението, като е приел, че имота, предмет на делото, съгласно заключението на експерта, представлява земята под сградата, предмет на проведения от ЛС на ТКЗС-гр.Б. на 03.11.1994 год. търг и определената с протокол земя като прилежаща към нея площ, но доказателствата не установяват възстановяване на собствеността върху тази прилежаща площ. Прието е, че скицата с № 310/1994 год. представена от ищеца при снабдяването му с констативния нотариален акт за собственост № 137, т.ІІ, нот.дело № 773/26.08.1994 год., очевидно не е съобразена с действащия към този момент кадастрален и регулационен план от 1990 год., според който претендираната площ попада в парцел ІV, отреден за атракционно заведение, механа /за сравнение е посочена скица № 2 към заключението на вещото лице от 08.09.2009 год. на л.37 от въззивното дело/. Посочено е,че към момента на възстановяване на собствеността на ищеца през 1994 год. не са подлежали на реституция стопанските дворове на бившите ТКЗС-та и че едва с влизане в сила на ал.12 от чл.10 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр.79 от 1996 год./ е предвидена такава възможност при условие, че земите не са застроени и не представляват прилежаща площ към сградата. Според въззивния съд, до същия момент съгласно чл.48а, ал.1 ППЗСПЗЗ, при продажба на търг на недвижими имоти, ликвидационният съвет е прехвърлял вещните права, включително и правото на собственост върху земята в размери, определени по реда на чл.45, ал.3, касаещ нормативното определяне на необходимите площи, прилежащи към сгради, собственост на ТКЗС и другите, прекратени по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ организации извън строителните граници на населените места.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 З./отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение на материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Липсва предпоставката и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно решение № 121 от 20.07.2001 год. по гр.дело № 1316/2000год. на ВКС, ІV г.о., решенията на поземлените комисии имат конститутивно и вещноправно действие и легитимират лицата като собственици на земеделските земи, за които се отнасят в отношенията им с трети лица, а съгласно решение № 256 от 08.05.1995 год. по гр.дело № 183/1995 год. на ВС, І г.о., същите решения са индивидуални стабилни административни актове и след постановяването им не могат да бъдат отменявани, както от комисиите, така и от друг съдебен или юрисдикционен орган, а само по извънредни извънинстанционни способи – преглед по реда на надзора или отмяна на влезли в сила решения.
Обжалваното решение не противоречи на практиката илюстрирана с двете посочени от касатора решения на ВС и ВКС. След приключване на процедурата по възстановяване на собствеността с влязло в сила решение на поземлената комисия/ОСЗ/ или на съда, с което правото на собственост се възстановява върху индивидуално определен имот, ако възникне спор за собственост с трето лице, гражданският съд, който разглежда спора може да проверява законосъобразността на акта, с който е извършена реституцията по реда на т.н. косвен съдебен контрол /срвн. тълк.решение № 6/2005 год. от 10.05.2006 год. по т.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС/ и проверката обхваща не само валидността, но и законосъобразността на административните актове с реституционен ефект, респ. на заместващите ги съдебни решения. В процесния случай, въззивният съд е приел, че процесния имот не подлежи на реституция, като е изложил съображения в подкрепа на този свой извод, позовавайки се на разпоредбите на чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ и чл.48а, ал.1 във връзка с чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ. В касационната жалба, както и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, обаче се поддържат само оплаквания за нарушение на материалния закон при приложението на цитираните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за неговото приложение. За да бъдат разгледани тези оплаквания по реда на чл.290 ГПК, следва да е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не сочи нито задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито е формулирал въпрос, свързан с приложението на нормите на чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ, както и на чл.48а, ал.1 и чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ, който се разрешава противоречиво в практиката на съдилищата, поради което липсва и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. На последно място, изложението не съдържа материалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разглеждането на който по реда на чл.290 ГПК да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на нейното тълкуване. Касаторът не се позовава на непълноти или неясноти на приложимите за казуса материалноправни или процесуални норми, при което разглеждането на жалбата ще е от значение единствено за конкретното касационно производство, но не би допринесло за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 566 от 09.02.2010 год. по в.гр.дело № 280/2009 год. на Благоевградския окръжен съд по жалба вх.№ 793 от 11.03.2010 год. на Р. Н. Ч. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/