3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1048
С. 24.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2635/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Г. от [населено място], подадена от пълномощниците й адв. П. М. и Р. Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, № 8727 от 19.12.2012г. по в.гр.д. № 11670/2012г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 42 с-в, № 104 от 14.05.2012г. по гр.д. № 25314/2010г., с което са уважени предявените от М. К. Г. срещу [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 92, ЗЗД за заплащане на сумите съответно 13 910 срещу първия ответник и 8950 лв. срещу втория ответник, и с въззивното решение исковете са отхвърлени.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от М. К. Г. срещу [фирма] и [фирма] искове по чл. 92, ЗЗД, въззивният съд е приел, че в случая не става въпрос за потребител на електрическа енергия за битови нужди, поради което е неприложима т. 42 на § 1 ДР ЗЕ, на която се позовава ищцата относно наличието на облигационно отношение. По делото е установено, че се касае до потребление на електрическа енергия за стопански нужди – § 1, т. 43 ДР ЗЕ. Освен това по делото не са представени документите за откриване на партида /вкл. евентуален договор/, за да може от тях да се направи извод за наличие на облигационно отношение, неизпълнение на задълженията по което да обуславя задължение на ответниците за заплащане на неустойка. А дори и да бе представен договор за потребление на ел. енергия за стопански нужди, ищцата претендира неустойка като потребител на ел. енергия за собствени /битови/ нужди. Ищцата на първо място трябва да установи договор със съдържание като твърдяното в исковата молба, включително, че ищецът е лице – собственик или ползвател на имот, чийто обект е присъединен към разпределителната мрежа и което ползва електрическа енергия за домакинството си /което се твърди в исковата молба/ или за стопански нужди. В този смисъл са били и указанията на първоинстанционния съд в доклада по чл. 140 ГПК. По делото това не е сторено при условията на пълно и главно доказване, т.е. ищцата не установява активната си материална легитимация по така предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът М. К. Г. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси: кой е потребител на енергия за битови нужди /§1, т. 42 ДР ЗЕ/ и кой е потребител на енергия за стопански нужди /§ 1, т. 43 ДР ЗЕ/; с какви доказателствени средства може да се проведе доказването на качеството на потребител в двата случая; кой е ползвател на мрежата /§ 1, т. 41 ДР ЗЕ/; има ли законови разлики в режима на потребление на тези два вида ел. енергия; за кои потребители се отнася разпоредбата на чл. 30 от ОУ в случай, че не са приети специални условия за битови и/или стопански потребители. На следващо място поставя процесуалноправния въпрос дали след като страната е признала определени факти и отношения, въззивната инстанция може да поставя на ревизия тези въпроси по повод за първи път изложени във въззивната жалба възражения, диаметрално противоположни на признанията от долната инстанция /относно приложението на чл. 266 ГПК/, който според касатора е разрешен в противоречие със съдебната практика и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите „кой е потребител на енергия за битови нужди, кой е потребител на енергия за стопански нужди и кой е ползвател на мрежата”, тъй като отговорите се съдържат в легалните определения на тези понятия, дадени в § 1, съответно в т. 42, т. 43 и т. 41 ДР ЗЕ. Законовите дефиниции са точни, ясни и няма данни да се прилагат противоречиво.
Въпросът има ли разлика в режима на потребление на енергия за битови нужди и на потребление на енергия за стопански нужди с оглед дължимата неустойка, е от значение за решаването на делото предвид решаващите мотиви на съда за неоснователност на претенцията поради това, че в случая се касае до потребление на електрическа енергия за стопански нужди, а не за битови нужди както е твърдяла ищцата. Въпросът обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбата на чл. 92 ЗЗД е приложена в точния й смисъл. Неустойката, освен че обезпечава изпълнението на задължението, служи и като обезщетение за вредите от неизпълнението. Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД когато е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът може да намали нейния размер. Тъй като неустойката не е средство за обогатяване на кредитора, а за обезщетяване на действително претърпени вреди, от значение за определяне на вредите е качеството на ищеца на потребител на енергия – за битови или за стопански нужди. Договорната неустойка освобождава кредитора само от необходимостта да доказва размера на вредите.
С оглед решаващите мотиви на съда за неоснователност на иска, поставените процесуалноправни въпроси не са от значение за решаването на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, № 8727 от 19.12.2012г. по в.гр.д. № 11670/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: