О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1049
гр. София 12.09.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 08 април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2335 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място] против решение № 7293/06.11.2012 г. по гр.дело № 8981/2012 г. на Софийски градски съд, в частта с която е отменено решение от 19.03.2012 г. по гр.дело № 17433/2009 г. на Софийски районен съд в отхвърлените части на предявените искове с пр.осн.чл.200, ал.1 КТ от М. Х. С. и П. Г. С. срещу [фирма] [населено място] за разликата над присъдените суми от по 10 000 лв. поотделно до пълния дължим размер от по 22 000 лв. за всеки от ищците, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина им Р. М. С., починал на 16.10.2008 г. вследствие на трудова злополука от същата дата, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2008 г. до окончателното изплащане и е осъден жалбоподателя да заплати на всеки от ищците сумата от по 12 000 лв. на всеки ищец поотделно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Р. М. С., починал на 16.10.2008 г. вследствие на трудова злополука, заедно със законната лихва, считано от 16.10.2008 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е потвърдено решение от 19.03.2012 г. по гр.дело № 17433/2009 г. на Софийски районен съд в уважената част на предявените искове.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя в деня на злополуката наследодателят на ищците предприел работа, която не му е била възлагана, извън кръга на неговите права и задължения, че е съзнавал деянието, възможния резултат от него и причинната връзка между тях и е имал съзнанието за сигурното, неизбежното и възможното, както и за това, че от поведението му могат да настъпят неблагоприятни последици, тъй като няма нареждане от работодателя, като субектът е допуснал настъпването на обществено опасните последици. Обосновани са доводи за наличие на хипотезата на евентуален умисъл, при което е приложима хипотезата на чл.201,ал.1 КТ, поради което работодателят се освобождава от отговорност. Поддържа се, че въззивното решение е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са съображения евентуално при изводи на съда за наличие на фактическия състав на чл.200 КТ, че присъдения размер обезщетение е завишен.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. виновен ли е винаги работодателят в случаите на трудова злополука, когато от събраните доказателства по случая няма нито едно пряко или косвено доказателство за неговата вина, виновен ли е работодателят само за това, че е допуснал до работа работника/служителя, 2. в кои случаи следва да се прилага разпоредбата на чл.200,ал.1 КТ, чрез кои доказателствени средства се установява пряк умисъл при наличие на липса на вина на работодателя, установена в следственото дело и в административно-наказателно производство и двете решения, приложени по делото, 3. следва ли едно лице, намиращо се на територията на предприятието, в което изпълнява трудовата си функция, на което не е възлагана работа да се приеме, че изпълнява работа в интерес на работодателя при наличие на забранителни разпоредби във връзка с охраната на труда за този тип дейност и как това обстоятелство влияе върху отговорността на работодателя и върху вината на лицето във връзка с разпоредбите на чл.200 КТ, 4. до колко отговорността на работодателя е обективна при установена липса на престъпление на работодателя или негови длъжностни лица във връзка с регистрирана трудова злополука, 5. задължителна ли е административно-наказателната отговорност на работодателя или негови служители, установена в административния процес при възникнала трудова злополука за гражданския съд при неучаствали като страни страните в гражданския процес, 6. по аргумент на по-силното основание необсъждането на административно-наказателната преписка пред административния съд при прекратено следствено дело, респ. всички доводи и възражения на страните, съставлява ли процесуално нарушение, което би довело автоматично до отмяна на обжалваното решение, 7. приложението на чл.200 от КТ, вр.чл.52 ЗЗД и възраженията по чл.51 от ЗЗД, 8. какъв следва да е справедливият размер на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД и какъв процента на съпричиняване от страна на пострадалия, до каква степен се изразява „разчитането” на родителите при положение, че наследодателят им няма лично негово семейство, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4/68 г. и ППВС № 17/63 г. Според жалбоподателя-ответник поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./, решения на въззивни съдилища.
Ищците П. Г. С. и М. Х. С., двамата чрез адв. К. К. са подали насрещна касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд по гр.дело № 17433/2009 г. в отхвърлената част на предявените искове с пр.осн.чл.200 КТ над сумата по 22000 лв. за всеки от ищците.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. материално правния въпрос от значение за изхода на делото е формата на вина на пострадалия Р. С., дали има изобщо някаква вина за настъпване на смъртта му или е действал при обикновена или груба небрежност и свързаните с това критерии за определяне на съпричиняването, че неправилно въззивния съд възприел становището на първоинстанционния съд, че Р. С. бил допуснал груба небрежност, тъй като бил нарушил правилата за техническа безопасност, което е основание за възприемане на съпричиняване от него на резултата, а с това и намаляване на размера на претенциите на ищците, 2. въззивният съд неправилно възприел процентно съотношение и неговия размер, на вменената груба небрежност на Р. С., което е в разрез с утвърдената практика на ВКС относно критериите за определяне размера на неимуществените вреди, че липсват доказателства за каквато и да било вина на пострадалия за да бъдат съпоставени вида и степента й с вида и степента на увреждане, а още повече тя се определя в процентното съотношение 70% на 30%, 3. по процесуално правния въпрос – анализ на доказателствата в подкрепа на възражението на ответната страна относно действията на пострадалия Р. С. за нарушаване на правилата за безопасност при условията на груба небрежност, който е обусловил решаващите изводи на съда. Според жалбоподателите-ищци въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Страните взаимно са оспорили жалбите си в писмени отговори и изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на всяка касационните жалби по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата на ответника [фирма] [населено място] е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Насрещната жалба на ищците е подадена в срока по чл. 287,ал.2 ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с пр.осн.чл.200,ал.1 КТ.
Предявеният иск от П. Г. С. и М. Х. С. в качеството на наследници по закон – родители на Р. М. С. претендират присъждане на обезщетение в размер на по 150 000 лв. на всеки от тях за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина им Р. М. С., настъпила в резултат на трудова злополука на 16.10.2008г.
Прието е за безспорно установено между страните по делото, както и от събраните по делото писмени доказателства, че между наследодателя на ищците – Р. М. С. и ответника [фирма] [населено място] е съществувало трудово правоотношение. Съдът е приел за установено, че трудовата злополука е настъпила на 16.10.2008г., като последица от която е причинена смъртта на работника Р. М. С.. Прието е, че ищците П. Г. С. и М. Х. С. са наследници по закон на Р. С. – като негови родители. Прието е, че не е спорно за претърпените от ищците неимуществени вреди- болки и страдания, от смъртта на детето им- Р. С., което обстоятелство е установено и от събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели.
Въззивният съд е приел, че правният спор между страните е относно наличието или липсата на съпричиняване от страна на наследодателя на ищците за настъпването на вредоносния резултат и евентуално – за размера на съпричиняване, както и досежно размера на обезщетението за неимуществените вреди.
По въпроса за съпричиняването съдът е приел, че е доказано такова съпричиняване от наследодателя на ищците за настъпване на вредоносния резултат. Прието е за установен и размера на съпричиняването – 80%, като са взети предвид обстоятелствата, че наследодателят на ищците е бил запознат със забраната за достъп и стъпване върху работещата транспортна лента – факт, доказан с представената по делото технологична инструкция и приложената към нея декларация, подписана от Р. С.. Съдът е приел за установено възоснова на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза и от показанията на разпитаните по делото свидетели, че транспортната лента е била обезопасена със странични прегради и бариера, които изключват всяка възможност за случайно подхлъзване и попадане на работник върху транспортната лента. Според съда от експертното заключение и показанията на разпитаните горепосочени свидетели е установено, че единствената възможност едно лице да попадне на транспортната лента е съзнателно да прескочи страничните загражденията или да преодолее предпазната бариера. С оглед на това съдът е направил извода, че наследодателят на ищците не е попаднал случайно, а съзнателно на транспортната лента, като е съзнавал и опасните последици, които могат да настъпят от това негово действие, включително – увреждане на здравето му, в случай, че не може да напусне своевременно лентата, но се е надявал да предотврати същите. Прието е наличие на виновно поведение от страна на работника, който се е отклонил от изпълнението на преките си служебни задължения и тези, възложени му от прекия ръководител на 16.10.2008 г., като от субективна страна вината му е под формата на груба небрежност. Съдът е приел, че съобразно разпоредбите на чл.200,ал.1 от КТ отговорността на ответника-работодател, е обективна – последният отговаря за вредите, настъпили в резултат на трудова злополука, които са причинили смъртта на работника/служител, независимо от това дали за настъпването им има вина негов орган или друг работник или служител. С оглед на този извод съдът е приел, че не следва да се обсъжда, като ирелевантно, приложеното по делото решение от 20.12.2011г. на Софийски районен съд, НО, 106 състав по н.а.х.дело № 9650/2010г., като според съда то е и непротивопоставимо на ищците, тъй като те не са участвали като страни по делото.
Въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционния съд като е отчел доказаното по делото съпричиняване от страна на наследодателя на ищците за настъпването на вредоносния резултат и на основание чл.201,ал.2 от КТ е намалил дължимото от ответника обезщетение с приетия процент на съпричиняване– от 80%. Прието е, че процента на съпричиняване е 80% с оглед извършеното нарушение на условията за безопасност на труда от страна на наследодателя на ищците, както и останалите обективни причини за настъпване на трудовата злополука.
Съдът е преценил за неоснователно възражението на ответника за приложение на разпоредбите на чл.201,ал.1 от КТ, при условията на евентуален умисъл, като е приел че от събраните по делото доказателства не е установено наследодателят на ищците умишлено да е причинил увреждането, несъвместимо с живота му.
По размера на обезщетението на ищците за претърпените неимуществени вреди съдът е приел, че справедливото обезщетение за репариране на претърпените от ищците болки и страдания, съгласно критерият по чл.52 от ЗЗД е в размер на по 110 000лв. за всеки. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид степента на родствената връзка между ищците и наследодателя – от първа, най-близка степен. Съдът е приел, че следва да се съобразят болките и страдания от смъртта на ищеца, претърпени от ищците, като родители на пострадалия, който не е създал собствено семейство, че следва да се съобрази възрастта на работника към момента на смъртта, причинена от трудовата злополука- 26 години, съответно с оглед на тази възраст надеждите на родителите му за бъдещето, както и подкрепата, която са очаквали, както морална, така и финансова – за издръжка, са били свързани изцяло с него. Съдът е приел, че от дължимия размер от по 110 000лв. за всеки ищец, следва да се намали с процента за съпричиняване – 80%, като по този начин дължимата на всеки ищец сума, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, се равнява на по 22 000лв. – за всеки поотделно.
При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.200,ал.1 от КТ за разликата над присъдената сума от по 10 000лв.- за всеки от ищците до пълния дължим размер от по 22000лв. за всеки и вместо него е постановено друго, с което осъдил ответника да заплати допълнително сумата от по 12 000лв. на всеки ищец. В останалата обжалвана част, с която исковете са отхвърлени за разликата над дължимия размер от по 22 000лв. до пълния предявен от по 150 000лв.- първоинстанционното решение е потвърдено.
По правните въпроси:
По касационната жалба на ответника:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя [фирма] за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в п.п.1,2,3,4,6 и 7-ми от изложението. Посочените въпроси касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.1 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който е посочен от касатора, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Всеки от въпросите, формулирани в п.п.1,2,3,4, 6 и 7-ми от изложението на жалбоподателя [фирма], като въпрос касаещ правилността на обжалваното въззивно решение подлежи на преценка ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В настоящото производство съдът преценява дали посочения правен въпрос от касатора е от значение за изхода на делото и съответно е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Както се посочи проверка за законосъобразност на обжалваното решение ще се извършва едва след като той бъде допуснат при разглеждане на касационната жалба. Следователно само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси, без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос в п.5 от изложението, тъй като същият не е обусловил решаващите правни изводи на съда в обжалваното въззивно решение. С последното съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.200,ал.1 КТ за ангажиране отговорността на жалбоподателя [фирма] като работодател – между наследодателя на ищците и жалбоподателя е съществувало валидно трудово правоотношение възоснова на трудов договор, съответно наследодателят на ищците е претърпял трудова злополука при изпълнение на възложената му работа съгласно трудовия договор, като последица от която същият починал. Прието е от съда, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна – че работодателят отговаря за вредите, последица от трудова злополука, причинила смъртта на работник/служител, независимо дали за настъпването им се дължи на виновно поведение на негов орган или друг работник или служител. Следователно решаващите правни изводи не са обусловени от поставения правен въпрос, поради което последният не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. На това основание не следва да се допусне касационно обжалване по този въпрос, без да се извършва преценка на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, формулиран в п.8-ми от изложението.
С т. II на ППВС № 4/1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Прието е, че такива обстоятелства при причиняването на смърт са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, че от значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Правният въпрос съдът е съобразил с посочената практика на ВС. Относно цитираното ППВС № 17/63 г. съдът намира, че същото не е приложимо в настоящият случай, тъй като касае приложението на разпоредбите на чл.45, чл.49, чл. 50 ЗЗД.
По поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като както се посочи при разрешаването му съдът се е съобразил с така наречената задължителна практика на ВКС – посоченото ППВС № 4/68 г. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по правния въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Същият касае приложение разпоредбите на чл.200 КТ и чл.52 ЗЗД, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е формирана трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя-ответник [фирма] [населено място].
С оглед изразеното становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване без уважение следва да се остави искането на жалбоподателя-ответник за спиране изпълнението на въззивното решение на Софийски градски съд.
Поради това, че не се допуска касационно обжалване по касационната жалба на ответника [фирма] съобразно текста на чл.287, ал.4 ГПК не следва да се разглежда и насрещната касационна жалба, подадена от ищците.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 7293/06.11.2012 г. по гр.дело № 8981/2012 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 134562/19.12.2012 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление, [населено място], общ.И., [улица], чрез адв.В. Б., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1.
Оставя без уважение искането на [фирма] [населено място], формулирано в молби вх. № 122994/23.11.2012 г. и в молба вх. № 134564/19.12.2012 г. за спиране изпълнението на въззивно решение № 7293/06.11.2012 г. по гр.дело № 8981/2012 г. на Софийски градски съд.
Оставя без разглеждане подадената насрещна касационна жалба от П. Г. С. и М. Х. С., двамата с адрес [населено място], обл.П., [улица], чрез адв.К. К., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,офис № 2 срещу въззивно решение № 7293/06.11.2012 г. по гр.дело № 8981/2012 г. на Софийски градски съд.
В частта, с която е оставена без разглеждане подадената насрещна касационна жалба от П. Г. С. и М. Х. С., двамата с чрез адв. К. К. определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
В частта, с която въззивното решение № 7293/06.11.2012 г. по гр.дело № 8981/2012 г. на Софийски градски съд не е допуснато до касационно обжалване и е оставено без уважение искането за спиране изпълнението на същото въззивно решение определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: