3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1049
София 27.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 770/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. Т. от гр. Добрич, подадена от пълномощника му адв. Ю. О., срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 48 от 02.02.2010г. по в.гр.д. № 730/2009г. в частта, с която е отменено решението на Балчишкия районен съд, № 123 от 22.06.2009г. по гр.д. № 413/2007г., и вместо него с въззивното решение е унищожен сключеният между С. М. Д. като продавач и Т. А. Т. като купувач предварителен договор от 13.08.2007г. за покупко-продажба на недвижими имоти, като сключен при крайна нужда.
Ответницата по касация С. М. Д. от с. С. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал няколко въпроса, които според него са решени от въззивния съд в противоречие с приложената съдебна практика, като същевременно въпросите са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На първо място е поставен процесуалноправният въпрос допустим ли е иск за унищожаване на предварителен договор, ако страната може да постигне същия ефект с извънсъдебно изявление, че разваля договора на това основание. Прилага решение № 286/1985г. ІІ г.о. ВС и решение № 1548/1984г. ІV г.о. ВС. С първото от тях е прието, че предварителният договор за прехвърляне на недвижим имот не се разваля по съдебен ред, а с второто – че писмен договор за покупко-продажба на лека кола може да се развали само с изявления на страните. Така формулираният въпрос не е от значение за изхода по делото, тъй като предмет на делото не е иск за разваляне на предварителен договор, а за унищожаването му поради крайна нужда.
Следващият въпрос „може ли да се кредитират показанията на свидетели в разрез с нормата на чл. 133, ал. 1, б. „в” ГПК/отм./ при липса на съгласие на противната страна и на писмен документ, че сочената в предварителния договор цена е привидна” също не е от значение за делото. Ищцата не е твърдяла, че отразеното в предварителния договор изявление за продажната цена е привидно, и този въпрос не е включен в предмета на спора.
На следващо място са поставени въпросите задължен ли е съдът да изследва причинната връзка между крайната нужда и сключването на сделката, относно значението на заключението на вещото лице за цената на имота, и длъжен ли е съдът да изследва реалната пазарна цена на продаваемите имоти. По така формулираните въпроси не се констатира твърдяното противоречие със съдебната практика. Аналогично на приетото в представените решения № 1094/2008г. V г.о. ВКС, № 283/2006г. ІІ г.о. ВКС и решението на ВтАС от 29.11.2006г. по гр.д. № 1135/2006г., въззивният съд е изследвал наличието на двете предпоставки за унищожаване на договорите поради крайна нужда по чл. 33, ал. 1 ЗЗД – крайна нужда от средства за набавяне на неща от първа необходимост и явно неизгодни условия на договора. В съответствие със съдебната практика /№ 283/2006г. ІІ г.о. ВКС/ въззивният съд е решил и въпроса за наличието на явно неизгодни условия на договора, чрез съпоставяне на продажната цена с реалната пазарна цена на имотите, установена със заключението на вещо лице.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 48 от 02.02.2010г. по в.гр.д. № 730/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: