О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 10.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 719 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 изр. първо във връзка с чл. 248 ал. 3 от ГПК.
Образувано е по жалбата на А. Л. Н. от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. Е, против определение № 488 от 21 октомври 2009 г. по гр.д. № 276 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г., с което е оставена без уважение молба на частната жалбоподателка за изменение на въззивното решение № 141 от 23 септември 2009 г., постановено по същото гражданско дело в частта, касаеща разноските.
В жалбата се сочи, че видно от самият договор, сумата от 2200 лева ще се заплати до 19 март 2009 г., а на датата на сключване на договора са заплатени първите 1100 лева; съдът не е оценил правилно доказателствената сила на договора за правна помощ и не става въпрос за добавки, зачерквания и изтривания по смисъла на чл. 178 ал. 2 от ГПК, а за отбелязване на извършено договорено плащане в срок. В изложение по чл. 280 ал. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационно обжалване, защото съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, а именно – как следва да се преценява договорът за правна помощ, след като в него са уговорени разсрочени плащания и съставлява ли добавка по смисъла на чл. 178 ал. 2 от ГПК последващото записване в договора, че сумата е заплатена изцяло на уговорената дата за плащане на втората вноска от адвокатското възнаграждение, като и съставлява ли отбелязването в договора за правна помощ за заплащане на втората договорена вноска обстоятелство, което прави същия договор недействителен.
Ответникът Л. А. Т. от гр. В. не дава отговор по реда на чл. 276 от ГПК.
С атакуваното определение съдът приел, че, с решението, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по искането на Н. за присъждане на разноски, като в представения по делото договор за правна помощ е записано, че дължимото възнаграждение за адвокат е в размер на 2200 лева, но действително заплатени са 1100 лева, колкото е присъдено и в решението; в договора е сторена добавка, която съдът на основание чл. 178 ал. 2 от ГПК намира за недействително, защото не е ясно дали отразява волята на страните.
Частната жалба е постъпила в указания в атакуваното определение едномесечен срок за обжалване. Макар частната жалба да е срещу определение на въззивен съд, то следва да се разгледа не по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК, а по реда на ал. 2 от същия текст като постановено за пръв път от въззивната инстанция, поради което приложеното от касаторката изложение на основанията за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 от ГПК няма да се вземе предвид.
Относимите обстоятелства са следните:
С договор за правна защита и съдействие от 17 март 2009 г. частната жалбоподателка е ангажирала услугите на адв. Е. С. записаното в текста на договора, приложен на л. 12 от въззивното производство, страните по договора за правна защита и съдействие уговорили, че възнаграждението за услугата се определя на 2200 лева, платимо до 19 март 2009 г., внесена сума от 1100 лева, от които в брой 1100 лева на 19 март 2009 г. За въззивното производство съдът е осъдил Т. да заплати на частната жалбоподателка 1100 лева за направени разноски пред въззивния съд.
При тези данни следва да се приеме, че като краен резултат атакуваното определение е правилно.
Точният прочит на записаното в договора за правна защита и съдействие не сочи несъмнено на извода, който частната жалбоподателка поддържа. Никъде в договора не е записано, че първите 1100 лева са заплатени на датата на сключването на договора, а е явно, че в брой са платени 1100 лева на 19 март 2009 г. Макар да е вярно, че страните са уговорили общ размер на стойността на услугата от 2200 лева, текстът на договора не явства по изричен начин заплащането на сумата изцяло. Какви са наистина платените суми за услугата е въпрос само между страните по договора, след като жалбоподателката не е успяла по несъмнен начин да установи, че действително е заплатена договорената сума напълно, за да се ангажира отговорността на ответника да заплати изцяло договорената сума по реда на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 488 от 21 октомври 2009 г. по гр.д. № 276 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: