О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 105/19.04.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:Светлана Калинова
Членове:Бонка Дечева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1390 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 72/ 29.01.2016 г. по ч. гр. д. № 53/ 2016 г., с което Софийски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на [община] срещу разпореждането от 04.01.2016 г, с което Районен съд – Сливница е върнал частната жалба на Общината срещу протоколно определение от 21.12.2015 г. за оставяне без разглеждане на възражението за прихващане.
Определението се обжалва от [община] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата валидност по процесуалноправния въпрос: Нищожно ли е определението на въззивния съд, с което се потвърждава преграждащо по-нататъшното развитие на делото разпореждане на първоинстанционния съд в хипотезата, в която единствените изложени мотиви са, че обжалваното разпореждане съответства на процесуалния и материалния закон?
Ответникът по частната жалба И. Ф. И. възразява, че няма основание за допускане на касационния контрол.
Частната касационна жалба е с допустим предмет (попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3 и е изключена забраната на ал. 4 ГПК); подадена е от легитимирана страна – обжалваемият интерес принадлежи единствено на общината-касатор и е спазен срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на частната жалба, но са изключени и общото, и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Съображенията за това са следните:
В обжалваното пред касационната инстанция определение въззивният съд описва съдържателно разпореждането на първата инстанция. С него е била върната частна жалба срещу протоколно определение, с което е оставено без разглеждане възражение за прихващане.
Константна е съдебната практика, че чрез възраженията ответникът осъществява своята защита по същество срещу предявения иск, но тяхното въвеждане не води до (последващо) обективно съединяване на искове. Изложеното обхваща и случаите, в които законът (чл. 298, ал. 4 ГПК, а преди чл. 221, ал. 2 ГПК (отм.)) допуска (по изключение) силата на пресъдено нещо на решението да се разпростре и върху възражения. Възраженията за право на задържане и за прихващане са двете хипотези, които осъществяват законовите изключения. Следователно чрез извършеното описание на обжалваното разпореждане – разпореждане, с което първата инстанция е върнала частната жалба на касатора срещу протоколно определение за оставяне без разглеждане на въведено възражение за прихващане – въззивният съд е изключил предметният обхват на чл. 274, ал. 1 ГПК, а с това – и допустимият предмет на частната жалба на касатора срещу разпореждането. Чл. 274, ал. 1 ГПК предвижда (самостоятелна) инстанционна обжалваемост на: 1) определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и 2) определенията, за които законът изрично предвижда това. Определението, с което инстанцията по същество отказва да разгледа (наред с предявения иск) и възражение за прихващане, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законът предвижда възможността то да се обжалва отделно от решението. Константна е и съдебната практика, че правилността на това определение може да бъде проверена единствено инстанционно, но по повод правилността на решението.
Следователно определението е мотивирано, а посоченото от въззивния съд, че обжалваното разпореждане съответства на материалния и процесуалния закон, е обобщение, което е неточно в първата си част. Неточността се проявява в описания от въззивния съд обхват на проверката. Обхватът на дължимата проверка в контролно-отменителното производство по глава Х. ГПК се проявява (включително служебно) в установяване на съответствието или на противоречието на определението или разпореждането, обжалвано с частна жалба, с процесуалния закон. Тя се изчерпва с нея. Извън нейния обхват остава приложението на материалния закон.
Неточността на обобщението, която въззивният съд е извършил и което касационната инстанция констатира, е проява на мотиви, а не на тяхната липса. Повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос не обуславя изводите на въззивния съд. Това изключва (общото) основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Препращащата норма на чл. 274, ал. 3 ГПК изисква то да е налице, за да обоснове касационния контрол.
Съдебният акт на правораздаване (този, който е постановен в производство по решаване на гражданско, наказателно или административно дело), е всякога валиден; включително немотивираният. Изискването съдебните актове да се мотивират има конституционно основание (чл. 121, ал. 4 К.), но немотивираният съдебен акт, който проявява правораздаване, не е нищожен. Той не нарушава разделението на властите (чл. 8 К.), защото не навлиза (не изземва) компетентност, възложена на друга държавна власт. Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата чрез правораздаване (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119 К.). Изложеното изключва всяко (допълнително) основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 72/ 29.01.2016 г. по ч. гр. д. № 53/ 2016 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.