О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр. София, 21.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 429 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Й. Б. В. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Л, против въззивното решение № 248 от 20 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 464 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която е обезсилено решение № 64 от 16 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 473 по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г. в частта, с която е постановено заличаване на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Й. В. и в частта, с която е обявена за нищожна заповед № РД-25-56-А/ 8 февруари 2008 г. на кмета на О. В. , с която е наложена имуществена отговорност на Й. В. в размер на 104806 лева и производството по иск за заличаване на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, е прекратено.
В жалбата се сочи, че решението на съда в атакуваните му части е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалните и процесуални правила – нарушен е чл. 209 от ГПК (отм.); в частта за заличаването на основанието за уволнение съдът е следвало не да прекратява производството, а да върне делото на районния съд за произнасяне по искане за поправка на основание за уволнение; липсва изобщо правно основание за издаване на заповед по чл. 207 от Кодекса на труда, тъй като за суми над три брутни заплати имуществената отговорност е пълна и се осъществява само по исков ред; съществуването на заповедта дава основание на работодателя да иска намеса на прокуратурата.
Ответникът О. В. не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С решението в атакуваната му част въззивният съд приел, че иск за заличаване на основанието за уволнение в трудовата книжка е недопустим поради липса на правен ред за това, а и отмяната на уволнението води до недействителност на вписаното основание и работодателят следва да направи съответното отразяване; заповед № РД-25-56-А/ 8 февруари 2008 г. на кмета на О. В. , с която е наложена имуществена отговорност на Й. В. в размер на 104806,60 лева е незаконосъобразна – необоснована е, защото не са доказани никакви вреди, а при наличието на възражение по реда на чл. 210 ал. 3 от КТ заповедта не поражда правни последици и не е годно изпълнително основание; недопустимо районният съд обаче е обявил заповедта за нищожна, без да е налице предявен иск за това.
Решението в атакуваната му част е правилно.
Според исковата молба ищецът е поискал от съда да бъде заличено в трудовата му книжка основанието за уволнение. Изменение на претенцията не е искано. Съдът е сторил произнасяне по искането, както е направено. По силата на чл. 344 ал. 1 т. 4 от Кодекса на труда, работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Простият терминологичен анализ на посочената разпоредба сочи, че с този иск се цели промяна, като работодателят при уважаването му се задължи да впише в книжката точното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а не онова, което целенасочено или по погрешка, е било отразено в нея, без да съответства на истинското основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Следователно, при отмяна на заповед за уволнение и възстановяване на работника или служителя на заеманата преди уволнението длъжност, липсва прекратяване на трудовото правоотношение, което да налага посочената промяна в записа в трудовата книжка. Явно точно в тази връзка жалбоподателят е поискал заличаване на основанието, без да съобрази, че самата отмяна на незаконното уволнение предизвиква отмяната на записа в трудовата книжка. По тези съображения правилно съдът е преценил, че липсва правен ред за заличаване на основание за уволнение и е прекратил производството по делото.
Правилни са крайните изводи на съда и по отношение на произнасянето по непредявен иск относно твърдения порок в заповед № РД-25-56-А/ 8 февруари 2008 г. на кмета на О. В. . Липсата на предявен иск прави произнасянето на съда недопустимо, независимо от важността на подобно произнасяне за ищеца или основателността на твърденията му. Ако ищецът в определения от закона срок е сторил съответното оспорване по реда на чл. 210 ал. 3 от Кодекса на труда, задължение на работодателят е да развие процедурата, предвидена в същия текст.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 248 от 20 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 464 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., в атакуваната му част, с която е обезсилено решение № 64 от 16 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 473 по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г. в частта, с която е постановено заличаване на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Й. Б. В. от гр. В. и в частта, с която е обявена за нищожна заповед № РД-25-56-А/ 8 февруари 2008 г. на кмета на О. В. , с която е наложена имуществена отговорност на Й. В. в размер на 104806 лева и производството по иск за заличаване на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, е прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: