О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 27.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№6700/2014 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8644/12.9.2014 г., подадена от ответника по исковата молба С. а. “Д. А. Ц.” – [населено място], област В. Т., против въззивно решение №280/31.7.2014 г. по гр.д.№646/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №80/30.5.2014 г. по гр.д.№855/2013 г., което е неразделна част от решение №38/10.3.2014 г. по същото дело по описа на Свищовския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Е. Р. Г.-П., с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, за сумата 704,10 лева – разлика между претендирано обезщетение за времето, през което е останало без работа, поради уволнението, за срок от шест месеца в размер на 5113,36 лева до уважения размер от 4409,46 лева, и е осъдил ответника да заплати на ищцата посочената сума. Със същото решение е първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част.
Въззивната инстанция е приела, че уволнението е незаконно, тъй като при прекратяване на трудовия договор при наличие на фактическите основания, визирани в чл.328, ал.1 КТ, момента към който се преценява дали “правото на работодателя да уволни” съществува и дали е надлежно упражнено, е отправяне на предизвестието за прекратяване на трудовия договор – обективиране на предизвестието. Прието е също така, че моментът, към който волеизявлението поражда действие е връчването на предизвестието, а с изтичането на срока му настъпват правните последици от волеизявлението – прекратяване на трудовия договор. По – нататък в мотивите си въззивният съд е стигнал до извод, че в тежест на работодателя е да докаже, че към момента на отправянето на предизвестието е налице реално съкращаване в щата, извършено от компетентен орган по надлежния ред, както и да докаже, че е съкратена единствена щатна бройка, която е заемала ищцата, за да не е задължен да извърши подбор, т.е. към момента на отправяне на предизвестието новото щатно разписание да е влязло в сила. С оглед конкретните факти и обстоятелства по спора е прието, че предизвестието за уволнение и заповедта за уволнение са издадени преди да влезе в сила съкращаването на щата и новото щатно разписание, тъй като предизвестието и заповедта са издадени на 27.9.2013 г., а новото щатно разписание е влязло в сила от 01.10.2013 г. Съдът е стигнал и до извод, че съкращението на щата е извършено от компетентен орган по надлежния ред, както и че не е налице валидно упълномощаване на заместник-ректора от ректора на висшето учебно заведение за прекратяване на трудови договори, тъй като не е представен документ за това, а представената по спора заповед №960/26.9.2013 г. не установява този факт.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице материалноправни въпроси и са налице условията за допустимост на въззивния съдебен акт по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, а именно: 1.Допустимо ли е издаване на заповед на работодателя, предвиждащо прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване в щата преди да е влязло в сила новото щатно разписание, но произвеждаща правния си ефект на датата, на която новото щатно разписание влизал в сила ?, 2.Допустимо ли е като условие за влизане в сила на ново щатно разписание одобряването му от ръководен орган на работодателя, притежаващ работодателска власт да сключва, изменя и прекратява трудови договори, но не притежаващ правомощията да одобрява ново щатно разписание ?
По последния от решаващите изводи на окръжния съд(относно правомощията на заместник-ректора да прекратява трудови правоотношения) се твърди, че видно от съдържанието на заповед №960/26.9.2013 г. става въпрос за оправомощаване на заместник-ректора НИРАС с всички ректорски права, или т.нар. генерално делегиране на права, като в конкретния случай заместник-ректора е действал в качеството на ректор и няма законова пречка в това си качество да упражни работодателска власт да прекрати трудови правоотношения. Позовава се на разпоредбата на чл.33, ал.1, т.1 ЗВО и се позовава на разрешението дадено с решение №811/25.02.2011 г. по гр.д.№1681/2009 г. на ВКС.
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се представя решение №811/25.02.2011 г. по гр.д.№1681/2009 г. на ВКС, ОСГК.
Ответницата по касация Е. Р. Г. – П., посредством процесуалния си представител – адв. К. К., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство като се представят договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставените два въпроса са относими към изводите на Великотърновския окръжен съд, но е налице и друг решаващ извод относно правомощията на заместник-ректора да прекратява трудови правоотношения, по който обаче не е поставен въпрос по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Развитите съображения в изложението по този извод представляват навеждане на касационно обжалване, което обаче следва да бъде разгледано, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на поставен въпрос по посочените изводи, които са еднакво решаващи, заедно с изводите, по които са поставените два въпроса не дават основание на съда да допусне въззивното решение до касационно обжалване. Нещо повече, доводът на ищцата в исковата й молба за липсата на представителна власт на лицето, подписало заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е приоритетен спрямо останалите доводи.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 1000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №280/31.7.2014 г. по гр.д.№646/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№8644/12.9.2014 г., подадена от ответника по исковата молба С. а. “Д. А. Ц.” – [населено място], област В. Т..
ОСЪЖДА С. а. “Д. А. Ц.” – [населено място], област В. Т., [улица] да заплати на Е. Р. Г. – П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област В. Т., [улица], деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: