4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 29.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1053/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. Д. К. срещу решение №913 от 04.06.2012г по гр.дело № 979/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.02.2012г по гр.д.№13314/2011г за отхвърляне иска на касатора срещу Прокуратурата на РБ ,на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва , че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос , относно отговорността по чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ , когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението ,или както в случая , че няма престъпление от общ характер . Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК предвид възприетото от въззивния съд разрешение за несъставомерност при посоченото с иска основание, което е в противоречие с указаното в т.7 на ТР 3/22.04.2004г ОСГК.
Поддържа се и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като при случаи на прекратено наказателно производство, въпросът ангажира ли се отговорността единствено и само при повдигнато обвинение , се решава противоречиво. В приложеното реш. № 1200/2008г гр.д №3517/2007 на ВКС ІІІ г.о образуваното наказателно производство е било прекратено , ищецът е бил разпитван само като свидетел , но отговорността на държавата е ангажирана. В случая по обжалваното решение ищецът също е разпитван като свидетел и липсата на повдигнато обвинение е дала основание искът да се отхвърли .Като пример за противоречивата практика се сочат и други решения , първоинстанционни и въззивни . По същия въпрос , преформулиран , се изтъква и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК Конкретни съображения по него не са изтъкнати извън казаното ,че въззивният съд се произнесъл по въпрос ,който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска по чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ срещу Прокуратурата с решаващото съображение, че макар да е било образувано предварително производство и при проведеното разследване ищецът да е бил разпитан като свидетел , до прекратяването му (поради липса на престъпление от общ характер) обвинение не е повдигано , ищецът не е привличан като обвиняем . Срещу него не са били предприемани и никакви действия на процесуална принуда ,предпоставени от качеството на обвиняем . При тези решаващо преценени обстоятелства, които не са били спорни, даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с указанията по т.7 на ТР 3/22.04.2005г ОСГК , които също имат предвид повдигнато по съответния наказателно-правен ред обвинение в извършване на престъпление. Ясно е посочено , че когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2 т.2 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето, доколкото основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства.
Не е налице и изтъкваното противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,тъй като в настоящия случай , при действието на НПК (Дв бр.86/2005г) с постановление на ОП Б. е било образувано , проведено и съответно прекратено досъдебно производство (чл. 212 НПК) в което обвиняем се привлича по реда на чл. 219 НПК,но такъв не е бил привлечен до прекратяването му. Не е провеждано полицейско производство по реда на чл. 409 НПК (отм) , в което производство не се повдига обвинение и съществува процесуалната фигура на уличения . Тъй като наказателното производство срещу уличен се счита започнало след разпита в това му качество и спрямо него се предприемат мерките за процесуална принуда (чл.410 НПК отм.) за тези случаи в практиката на ВКС се възприе разбирането, изразено и в приложеното решение № 1200/2008г гр.д №3517/2007 на ВКС ІІІ г.о : При образувано полицейско производство по смисъла на чл. 409 ал.1 НПК(отм) прекратено поради това ,че деянието не съставлява престъпление , е осъществена хипотеза на отговорността на държавата по чл. 2 т.2 пред второ ЗОДОВ. Ето защо приложеното решение по гр.д №3517/2007 на ВКС ІІІ г.о не подкрепя тезата за противоречиво разрешен правен въпрос , както не подкрепят тезата на защитата и останалите приложени решения от практиката , в които или не се обсъждат изобщо факти от значение за повдигнатия въпрос ( реш. №912/2008 ІІІ г.о) , или са обсъждани случаи, при които ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер(реш. № 173/2009 на ОС Хасково ), включително при постановена оправдателна присъда (реш.№20/2009 на БАС)
Съображенията за относимост на въпроса към критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касация липсват в изложението. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитието на правото : когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена -предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо правно основание за допустимост на касационното обжалване, за да се осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите , чрез принос в тълкуването. С приемането на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г по гр.д. № 3/2004г Върховния касационен съд по тълкувателен бяха изведени признаците на състава по чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ. Никое тълкуване не подкрепя разбирането на защитата , че когато се касае за общо уреденото в НПК предварително производство, проведено като разследване, повдигането на обвинение с привличане като обвиняем е без значение за състава .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №913 от 04.06.2012г по гр.дело № 979/2012г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .