1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
ГР. С., 01.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.02.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №87/11 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Г. срещу въззивното определение на С. градски съд /ГС/ по ч.гр.д. №12103/10 г., с което е прекратено производството пред този съд по частната въззивна жалба на Ел. Г. и делото изпратено по компетентност на ВКС. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба Е. Т. я оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима и основателна.
За да прекрати производството по въззивната частна жалба ГС е приел, че за специалното производство по чл.524 от ГПК не е предвиден инстанционен контрол. Отказът да се спре изпълнението, за да се предяви иск в срока по чл.524 от ГПК не преклудира възможността третото лице да защити правото си по исков ред. Процесуалният закон предвижда всеки съдебен акт, разрешил конкретен въпрос в рамките на самостоятелно производство да бъде отнесен към ВКС, който да прецени подлежи ли съдебният акт на инстанционен контрол.
Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни – по въпроса за характера и обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд, с което се отказва спиране на изпълнението по чл.524 от ГПК има практика на ВКС, която е публикувана и достъпна – опр.74/10 г., №54/09 г., №395/10 г., №218/10 г. на трето г.о. на ВКС. Приема се, че определението, с което се отказва спиране на изпълнението по чл.524 от ГПК има преграждащ производството характер и е от категорията на актовете по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Подлежи на обжалване на посоченото общо основание пред по –горния въззивен съд, и на касационно по чл.274, ал.3,т.1 от ГПК. Има и становище, че въззивното и касационно обжалване са като на определението за обезпечение на иска, каквато същност и предназначение има и спирането по чл.524 от ГПК. Несъмнено обаче и в двете застъпени в практиката становище е, че отказът да се спре изпълнението подлежи на обжалване пред по-горния съд. В чл.524 от ГПК се урежда самостоятелно производство за защита на молителя – трето лице по чл.523, ал.2 от ГПК. Интересът му да го проведе и получи защитата срещу изпълнението, вкл. след обжалване, не отпада от възможността да предяви иск за правото си по общия ред.
Въззивният съд не може да откаже разглеждането на частната жалба при посочения в практиката на ВКС характер на производството и определението по чл.524 от ГПК.
Обжалваното определение е неправилно, следва да бъде отменено и делото – да се върне на ГС за разглеждане на въззивната частна жалба срещу първоинстанционното определение в производството по чл.524 от ГПК. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ въззивното определение на С. градски съд по ч.гр.д. №12103/10 г. от 3.12.10 г.
Връща делото на този съд за разглеждане и произнасяне по основателността на въззивната частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: