О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
[населено място] ,21.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на петнадесети февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1013 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец „Ла В. – А. Г. „, против постановеното на 23.06.2011 год. решение на Добрички окръжен съд , Търговско отделение , по т.д.№ 169 / 2011 год. , с което е потвърдено решение № 30 / 02.03.2011 год. на Добрички районен съд , постановено по гр.д.№ 312 / 2010 година. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от ищеца [фирма] против ЕТ „ Ла В. –А. Г. „ иск с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД – за сумата от 13 000 лева , ведно със законната лихва върху същата . К. навежда основание за неправилност на постановеното решение , поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост .
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване , касаторът сочи разрешаването от въззивния съд на материалноправен и процесуалноправни въпроси,считайки отговорите на същите за взаимно обусловени , дадени от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика / чл.280 ал.1 т.1 ГПК / , в противоречие с казуална такава / чл.280 ал.1 т.2 от ГПК / и при необходимост от разрешаването им с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото / чл.280 ал.1 т.3 ГПК / ,предвид противоречиво разрешаване от съдилищата .
Ответната страна оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като намира , че не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК . Счита ,че въззивното решение не обосновава правен извод въз основа на събраните свидетелски показания , във връзка с които и предвид довод за съществено процесуално нарушение на чл.164 ал.1 т.5 от ГПК , касаторът формулира въпросите си .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна,в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК , както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване , намира следното :
За да потвърди първоинстанционното решение, присъдило в полза на ищеца – изпълнител по договор за изработка – дължимо възнаграждение , на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД , въззивният съд е приел, че акт образец 19 , за приемане изпълнените от ищеца СМР, е подписан от ответника – възложител . Приел е , че точното изпълнение на ищеца се потвърждава и от съставените актове за приемане на СМР по нива и елементи от строителната конструкция от м.септември 2009 год., с участието на изпълнителя, проектанта и лицето, осъществяващо строителния надзор . Липсват предявени недостатъци в изпълнението, в подкрепа на което въззивната инстанция е съобразила и отговора на ДНСК при МРРБ от 02.05.2011 год. ,по жалбата на [фирма] , за отклонение на изпълнителя от зададените координатни точки за разположение на обекта / фундаментната плоча /. Въззивният съд не е обосновал решението си с изводи по възражение за неизискуемост на възнаграждението , поради неизпълнение в цялост на възложеното , тъй като е приел, че отговора на ответника , съдържащ това възражение , е подаден след срока по чл.131 ал.1 ГПК .
Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , правен въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело . К. твърдейки , че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с клаузите на сключения между страните договор – относно предмета на възложеното , договореното възнаграждение и изискуемостта му , нещо повече – превратно е тълкувал същите , счита че само по себе си това му произнасяне предпоставя материално – правен въпрос , от значение за изхода на делото . Противно на указаното в т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , касаторът изобщо не е формулирал конкретен, ясен и точен материално-правен или процесуално – правен въпрос , отговорът на който да е обосновал решаващите изводи на въззивния съд . Необходимост от тълкуване , поради неясна клауза на договора или спор между страните по приложението на конкретна клауза, изобщо не е възникнала и коментирана от въззивния съд. Посочените в п.2 от приложението доводи са за неправилност в процесуалните действия на първоинстанционния съд по допускане на свидетелски показания за изменение предмета на сключен между страните писмен договор , в противоречие с чл.164 ал.1 т.5 от ГПК . Доколкото това е единственото твърдение , свързано с приложение на конкретна процесуална норма – чл.164 ал.1 т.5 от ГПК и ако касаторът бе формулирал конкретен процесуално – правен въпрос, свързан с прилагането й от въззивния съд , следва да се има предвид , че предмет на установяване с визираните от касатора свидетелски показания не е изменение на сключения между страните договор и в този смисъл въпросът изопачава предмета на доказване със същите. Свидетелските показания на проектанта на обекта – В. Н. – не са допуснати и приети в установяване изменение на предмета на писмения договор със съгласието на страните, нито такъв довод е правен от ищеца . Със същите е установено, че предметът на възложеното – изработване на фундаментна плоча на кота – 2,80 за обекта , с оглед изменение проекта по искане на възложителя – ответник и намаляване на площта на фундамента , е бил ограничен в обема , който е и изпълнен от ищеца . В този смисъл установеният със свидетелските показания факт не е относим към изменение предмета на договора по съгласие на страните , а към обективна промяна в съдържанието на възложеното по инициатива на възложителя . В повече от предаденото от ищеца , досежно изпълнението на фундаментната плоча , не се установява да би било изобщо възможно . От друга страна , ако изобщо би бил поставен конкретен, ясен и точен въпрос , обусловен от твърдяното процесуално нарушение по допускане на свидетелски показания в противоречие с чл.164 ал.1 т.5 от ГПК, то това е нарушение свързано с процесуални действия на първоинстанционния съд, не и с решаващите изводи на въззивния съд . Както се посочи по-горе , въззивният съд е изключил възможността за произнасяне по такъв довод, с оглед приета за правилно приложена от първоинстанционния съд преклузия по чл.131 ал.1 от ГПК . Във връзка с този извод на въззивния съд, обаче , касаторът не е поставил правен въпрос, обосноваващ допустимостта на касационното обжалване.
Следователно, изобщо липсва релевантен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК , което прави невъзможно произнасянето по допълнителните селективни критерии на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , респ. анализа на цитираната казуална съдебна практика .
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 109 от 23.06.2011 год. по т.д. № 169 / 2011 год. на Добрички окръжен съд , Търговско отделение .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :