3
3
Определение по т. д. № 2365/13г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 2365 /2013 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№105
София, 12.02.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2365 описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение от 10.08.2012 г. по гр. д. № 15618/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение от 20.01.2011 г. по гр. д. №39735/2009 г. на Софийски районен съд. С последното, жалбоподателят е осъден да заплати на ЗАД [фирма] по предявен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 17 215,58 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щети № 0300/07/217/505770 и № 1802/07/217/500483, ведно със законната лихва, начиная от 10.08.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и 3404,55 лв. – лихва за забава.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В уточнение към касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 202 КЗ относно прекратяване на застрахователния договор и към твърдението на жалбоподателя, че към момента на настъпване на застрахователното събитие не е имало валидно застрахователно правоотношение и за дружеството – касатор не е възникнало задължението за плащане на застраховката.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, посочва аргументи и за неоснователност на оплакванията по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено.
Препращането към въпросите, предмет на обжалване /допълнителната касационна жалба има съдържание, сходно с това, съдържащо се в изложението на основанията по допускане на касационно обжалване/, не би могло да замести посочването на конкретни правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване. В случая това е и невъзможно, тъй като първоначалната касационна жалба е бланкетна, а допълнителната касационна жалба, депозирана след указанията на ВКС до въззивния съд, изцяло преповтаря съдържанието на изложението.
В изложението не се съдържа конкретен правен въпрос, по който касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, нито е обосновано в каква връзка са приложени трите броя копия от съдебни актове на първоинстанционни и въззивни съдилища, за които отсъства означение, че са влезли в сила. Ако касаторът е считал, че са неправилни изводите на въззивния съд за съществуване на валидно застрахователно правоотношение, то този въпрос не би могло да се разреши в стадия по допускане на касационно обжалване.
Като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице при непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, или когато в резултат на промяна на конкретните обстоятелства се налага даване на нови правни разрешения. Необходимо е и кумулативното наличие на двете особени предпоставки – значението за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които изобщо отсъстват.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 10.08.2012 г. по гр. д. № 15618/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: