О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
Гр.С., 28.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.6338 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. З. срещу решение на Софийски градски съд, ІІ Б състав, от 25.01.13г., постановено по г.д.№.9930/12г.– с което решение на Софийски районен съд, ГО, 55с., №.ІІ-55-126, постановено по г.д.№.55862/11, е потвърдено.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените от ищеца искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. Съдът е приел, че ищецът е бил уволнен на основание чл.328 ал.2 КТ със заповед от 17.10.11г. – при условие, че с подписалия заповедта за уволнение изпълнителен директор Н. К. е бил сключен договор за управление на 19.04.11г. Посочил е, че при тези обстоятелства първоинстанционното решение е правилно и препраща към мотивите му на основание чл.272 ГПК. Независимо от това, във връзка с доводите в жалбата е отразил, че действително в случая в търговския регистър е вписан Съвет на директорите с членове, между които и Н. К., с мандат до 22.04.15г. – но обстоятелството, че едно от лицата от СД е овластено да бъде изпълнителен член, не е подлежащо на вписване в търговския регистър, а освен това липсва законова забрана правото на уволнение да бъде упражнено при всеки нов договор за управление – независимо от това дали е променена или не личността на изпълнителя. Посочил е, че подобно ограничение би било в противоречие със смисъла и съдържанието на чл.328 ал.2 КТ – чиято идея е да се даде възможност на субекта на работодателска власт да формира подходящ според неговите разбирания ръководен екип, с който да изпълни възложената му стопанска задача. Изложил е мотиви и за това, че предварителната закрила по чл.333 ал.2 КТ е предвидена само в изрично посочените от закона хипотези, сред които тази по чл.328 ал.2 КТ не попада.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. твърди, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса за началния момент на визирания в чл.328 ал.2 КТ срок, т.е., според казуса, „може ли изпълнителният директор на дружеството, избран с 5 г. мандат – от 22.04.2010г. до 22.04.15г., да сключи със същото и договор за управление, когато си поиска през 5годишния си мандат?” – който е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Настоящият състав намира, че поставеният въпрос е неотносим към изхода на спора. Той не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и по него не са формирани правни изводи. Изложените от въззивната инстанция решаващи мотиви във връзка с повдигнатите пред нея спорни въпроси касаят възможността за упражняване на правото на уволнение по чл.328 ал.2 КТ при всеки нов договор за управление – независимо от това дали е променена или не личността на изпълнителя, както и неприложимостта на предварителната закрила по чл.333 ал.1 КТ към уволнение на основание чл.328 ал.2 КТ. Предвид изложеното липсва годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От друга страна, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.328 ал.2 ГПК не е непълна, неясна или противоречива и по приложението й има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Така например в реш. №.47/10.02.2014 по г.д. №.4303/2013, ІV ГО на ВКС, е прието, че деветмесечният срок по чл.328 ал.2 КТ е обвързан само от едно условие – сключване на договор за управление. Когато този факт е налице, срокът започва да тече от датата на сключване на договора. Без правно значение са предходни фактически обстоятелства, вкл. дали преди това е сключен друг договор за управление с друго лице; дори със същото лице да е сключен повторно нов договор за управление на предприятието, деветмесечният срок ще започне да тече от сключването на последния договор предвид целта на разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ – обезпечаване възможността на работодателя за ефективна стопанска дейност и успешно изпълнение на определена бизнес програма, които са свързани с динамиката на пазара. В съответствие с тази променливост на икономическите фактори предприятието може да сключва поредица от договори за управление, като при всеки нов договор за управление е предвидена възможност в деветмесечен срок съответният управител да определи ръководните служители, с които да осъществява управлението на предприятието. В. съд, предвид изложените от него мотиви, е съобразил тази задължителна практика.
С оглед всичко изложено по-горе, условията за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не са налице. Предвид изхода на спора, касаторът дължи направените от ответната страна пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд, ІІ Б състав, от 25.01.13г., постановено по г.д.№.9930/12г.
ОСЪЖДА А. А. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].5, да плати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].29, ет.2, на основание чл.78 ал.2 ГПК 550лв. /петстотин и петдесет лева/ разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: