5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 22.02.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 419 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, постановено на 06.10.2015г. по в.гр.д.№621/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд , с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. С. Р. срещу С. Ч. А. иск с правно основание чл.29, ал.3 СК за приемане за установено, че В. Р. притежава по-голям дял в размер на 2/3 идеални части от общото имущество /бивша СИО/, придобито по време на брака между страните, представляващо УПИ V, пл.№365 в кв.43 по плана на [населено място], област П., с площ от 1120кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса следва ли въззивният съд да зачете в превес писмени доказателства за получени доходи от гласни такива, както и по въпроса дали следва да намери приложение тълкуването, дадено в ППВС №5/1972г. на Пленума на ВС с оглед установения в СК от 1968г. принцип на изключителност на приноса, който принцип е изоставен в СК от 1985г. и СК от 2009г. К. поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса допустими ли са свидетелски показания за доказване реализирането на доходи и респективно противопоставянето им на представените писмени доказателства за получени такива доходи, който въпрос би могъл да има значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба С. Ч. А. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за признаване за установено, че В. С. Р. притежава по-голям дял от придобитото по време на брака му със С. Ч. А. имущество по реда на чл.29, ал.3 СК – УПИ V, пл.№365 в кв.43 по плана на [населено място], област П., ведно с построената в имота жилищна сграда.
В обжалваното решение е прието, че предявеният иск е неоснователен.
Изложени са съображения, че равенството на дяловете от съпружеската имуществена общност при прекратяването й се основава на презумпцията за съвместен принос, която е оборима в полза на съпруга, който докаже значително по-голям принос в придобиване на общото имущество, изразяващ се в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата, като нито една от проявните форми няма приоритет. Прието е, че в случая подобно доказване от В. С. Р. не е реализирано.
Въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е прието, че за периода от 2002г. до 2006г. В. С. Р. е получил като доход по трудов договор общо 37040.08 евро, което формира среден месечен доход за петте години в размер на 617.33евро. Изложени са съображения, че при данните по делото, че семейството /съпрузите и двете им деца/ са живели в Испания, заплащали за наем през първата година на престоя, а след това са плащали заем за закупено жилище в размер на 350 евро, имали са разходи за издръжка на жилището, храна, облекло, купили са лек автомобил и са пътували всяка година до България, то не може да се приеме, че тази сума е била единствена и съответно достатъчна.
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели /Б. А. и Я./ е прието за установено, че С. А. е работела по време на престоя на семейството в Испания, получавала е доходи, грижела се е за децата и домакинството, като имотът в [населено място] е закупен с общи средства на съпрузите.
Прието е, че свидетелските показания за тези факти и обстоятелства са допустими, като показанията на св.Б. А., брат на С. А., следва да бъдат преценявани по реда на чл.172 ГПК. Изложени са съображения, че на този свидетел следва да бъде дадена вяра /кредит според въззивния съд/, тъй като има преки и непосредствени впечатления за относимите към делото факти и обстоятелства /фактът, че години наред е живеел заедно с бившите съпрузи по време на престоя им в Испания не е опроверган/, казаното от този свидетел се потвърждава и от показанията на св.Я., който също е живял в дома на страните в Испания. Посочено е, че ищецът не е ангажирал доказателства, които да опровергаят твърденията на тези свидетели и съответно не може да се приеме, че свидетелите са заинтересовани. Посочено е, че свидетелите не сочат конкретни парични суми, които А. е получавала, но установяват по несъмнен начин, че тя е работила, получавала е доходи, докато от показанията на св.В. С. не се установяват конкретни и по съществото на спора факти, нито се опровергава казаното от другите свидетели.
При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли въззивният съд да зачете в превес писмени доказателства за получени доходи от гласни такива. Посоченото от касатора решение №560/05.06.2009г., постановено от тричленен състав на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№1535/2008г. не съдържа извод, че писмените доказателства за получени доходи следва да имат превес над гласните доказателства. В това решение за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е прието необсъждането на факта, че по време на отсъствието на ищеца от страната в продължение на 9 години и 3 месеца ответницата по иска сама е полагала грижи за отглеждането и възпитанието на децата, за поддържане на домакинството, както и за поддържане на имуществото, за опазването му, с което също е допринесла за придобиването му. Прието е, че при определяне на приноса на всеки от съпрузите съдът следва да вземе предвид както положения от него труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата и за създаване на нормална обстановка в дома, и за придобиване на имуществото, както и доходите им от трудови възнаграждения. В същия смисъл е и изразеното от въззивния съд становище, като в обжалваното решение не е даден превес на гласните над писмените доказателства.
В същия смисъл е и становището, изразено в представеното от касатора решение №1065/28.10.1998г. на тричленен състав на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1005/1997г., в което е прието, че присъждането на по-голям дял от общото имущество поради значителен принос на единия съпруг предполага наличието на значително по-големи доходи, получавани от него, като в същото време другият съпруг е разпилявал, водил е начин на живот, надхвърлящ възможностите на семейството, не е изпълнявал семейните си задължения, не се е грижил за възпитанието, отглеждането и издръжката на децата, както и че искът не може да бъде уважен ако и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си съобразно изискванията на СК и доходите на единия съпруг не са надхвърляли значително доходите на другия.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали следва да намери приложение тълкуването, дадено в ППВС №5/1972г. на Пленума на ВС с оглед установения в СК от 1968г. принцип на изключителност на приноса, който принцип е изоставен в СК от 1985г. и СК от 2009г.
Действително в обжалваното решение е посочено, че за оборването на установената в СК презумпция за наличие на принос е необходимо да се докаже значително по-голям принос в придобиване на общото имущество, изразяващ се в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. Посочено е обаче, че нито една от проявните форми няма приоритет, което становище съответства на константната практика на ВКС. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №237/27.08.2011г. по гр.д.№931/2010г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че на никоя от проявните форми на принос /осигуряване на доходи, работа в домакинството и грижа за децата/ не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака е с взаимно разбирателство, общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството и грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Посочено е, че при преценката на приноса на всеки един от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя от формите на приноса за сметка на друга, тъй като и законодателят е равнопоставил всички форми на принос. В същия смисъл е и становището, изразено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №215/23.06.2011г. на ВКС, Второ ГО по гр.д.№1014/2010г., както и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №73/13.07.2015г. по гр.д.№4874/2014г. на Първо ГО на ВКС, посочени в отговора на касационната жалба, в които е прието, че приносът, изразяващ се във влагане на средства не е по-значим от приноса, изразяващ се в личен труд или в грижи за децата и работа в домакинството, като преценката следва да се извършва винаги конкретно чрез съпоставяне на приноса на двамата съпрузи, независимо от начина, по който всеки един от тях е съдействал за материалните придобивки на семейството. Изводите на въззивния съд за начина, по който следва да бъде извършена преценката дали е налице по-голям принос при придобиването на имущество по време на брака съответстват на константната съдебна практика, като съображението за значителност на приноса в случая не може да се приеме за определящо крайния извод за неоснователност на предявения иск. Този извод е основан на обстоятелството, че не е доказано приносът на ищеца за придобиване на процесния имот да е по-голям, доколкото е установено, че и ответницата по иска има принос при придобиването, съответен на този на ищеца.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустими ли са свидетелски показания за доказване реализирането на доходи и респективно противопоставянето им на представените писмени доказателства за получени такива доходи. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че така поставения въпрос би имал значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като единственото ограничение, касаещо допустимостта на свидетелските показания, е установено в чл.164 ГПК, която разпоредба от гледна точка на настоящия правен спор следва да се приеме за ясна, доколкото за доказването на получени доходи при спор за по-голям дял или принос при придобиването на имущество по време на брака нито в законодателството, нито в съдебната практика са установени изисквания това да се извършва само с писмени доказателства /не е предвидена писмена форма за доказване на тези факти/.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, постановено на 06.10.2015г. по в.гр.д.№621/2015г.
ОСЪЖДА В. С. Р. с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Ч. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица] сумата 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: