О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
Гр. София, 01.03.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
търговско дело № 2411/2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. ИНВЕСТ О. [населено място], чрез процесуалния пълномощник адв. Б., срещу решение № 240/21.06.2017 г. по в.гр.д. № 293/2017 г. на Великотърновския окръжен съд,, с което е потвърдено решение № 5/05.01.2017 г. по гр.д.№ 527/2016 г. по описа на Павликенския районен съд. С него са уважени исковете на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, предявени против В. ИНВЕСТ О. и В. БЯЛА 1939 Е. с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищеца на договори за покупко-продажби на недвижими имоти, сключени между ответниците, обективирани в нот.акт № 54, том ІІ, рег. № 1186 и нот.акт № 52, том ІІ, рег. № 1184, двата от 20.04.2016 г. на нотариус Д. А. с район на действие – РС Павликени.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в рамките на законоустановения срок по чл.283 ГПК и е редовна. Същата обаче не е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, в какъвто смисъл е постъпила и молба от 31.01.2018 г. от ответника по касация.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.2 т.1 ГПК /в приложимата редакция преди изменението на нормата – ДВ, бр.86/2017 г./, решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – по граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела не подлежат на касационно обжалване, с изключение на тези по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях обуславящи искове. Искът по чл.135 ЗЗД е с облигационен характер и не попада в посочените по-горе изключения. В конкретния случай са предявени множество обективно съединени искови претенции на посоченото основание, като цената на всяка една от тях се определя по реда на чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК и това е данъчната оценка на недвижимите имоти. От представените нотариални актове /съдържащи актуални към момента на завеждане на исковете данни/ се установява, че данъчната оценка на всеки един от имотите, по отношение на които са сключени атакуваните разпоредителни сделки, е под законоустановения минимум на чл.280 ал.2 т.1 ГПК, както за търговски, така и за граждански дела. Общата данъчна оценка на дванадесетте имота по нот.а.№ 54/2016 г. възлиза на 16 447.60 лв., като най-високата данъчна оценка на отделните имоти е 2 564.70 лв.; съответно по нот.а.№ 52/2016 г. общата данъчна оценка на петте продаваеми имота е 2 137.80 лв. Освен това, делото следва да се квалифицира като търговско, на основание чл.365 ал.1 т.1 ГПК, вр. чл.286 ТЗ, доколкото лицата, сключили атакуваните договори са търговци, както е търговска и сделката, във връзка с която кредиторът търси защита чрез предявените отменителни искове.
Предвид изложеното, предприетото от В. ИНВЕСТ О. касационно обжалване се явява недопустимо, поради което съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. ИНВЕСТ О. [населено място] срещу решение № 240/21.06.2017 г. по в.гр.д. № 293/2017 г. на Великотърновския окръжен съд,, с което е потвърдено решение № 5/05.01.2017 г. по гр.д.№ 527/2016 г. на Павликенския районен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: